Какви права и свободи са готови да ни отнемат тези хора, за да си съхранят властта?

Нагледали сме се на мръсни предизборни трикове в миналото. И не става въпрос само за прословутата Костинбродска афера (която до ден днешен се тълкува нееднозначно – и като пропаднал опит на ГЕРБ да похити изборите, и като ефектна медийна манипулация на опозицията). Българските политици винаги са готови да посегнат на изборите с безогледна и свирепа безотговорност, стига да решат, че интересът им го изисква, отбеляза Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Бързо забравихме страховитата манипулация преди вота през ноември 2021 г.

Седмица преди изборите герберите хвърлиха държавата в паника – алармираха, че в страната са укрити машини за гласуване, с които нелегално ще се обърне резултатът. Политическият залог беше огромен – щяхме да гласуваме дали Румен Радев, тогава яростен враг на Бойко Борисов, ще остане президент за втори мандат и дали ПП, новият опасен конкурент на ГЕРБ, ще превземе парламента. Много хора се уплашиха – масово не се знаеше, че всяка машина е вързана със софтуера и документацията си към конкретна избирателна секция, а това не позволяваше във вота да се използва техника, която не е предварително проверена и програмирана. На герберите обаче тогава не им стигна куражът да поискат пълна отмяна на машинния вот. И плитката им машинация се провали – Радев беше преизбран, а ПП направи правителство.

Две години по-късно ГЕРБ приложи същата тактика преди местните избори на 29 октомври – този път не броени дни, а направо броени часове преди вота. И сега издигна наглостта и мащаба на манипулацията на съвсем ново равнище. Отново на прицел беше машинното гласуване, макар че със законодателните промени, които ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха през 2022 г., то беше напълно смачкано като нова изборна технология. На местните избори обаче залогът пак беше изключително важен – ще удържи ли статуквото местната власт, по-конкретно, контрола над София. Герберите, зад които плътно стои ДПС, предпочитаха единствено хартиено гласуване (с всички машинации и трикове, които позволява) и затова решиха изцяло да елиминират машините от предизборното уравнение.

Мащабът и обхватът на скандала бяха направо смайващи.

Буквално два дни преди вота ДАНС разпрати по институциите справка, с която обвиняваше зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, че поставил под риск сигурността на машините. Тъй като Стойнов беше високопоставен кадър на ПП-ДБ, това всъщност пряко удряше по неговата политическа сила.

В скандала беше директно завлечено цялото Народно събрание. Шефът му Росен Желязков спешно събра председателския съвет на парламента – без представители на ПП-ДБ, от които се очакваше да защитят кабинета и машинния вот. Премиерът Николай Денков беше в чужбина, което оставяше правителството в ръцете на герберския кадър Мария Габриел. Така на практика беше елиминирана възможността както ПП-ДБ, така и изпълнителната власт да реагират бързо и адекватно на ситуацията.

Това позволи на водачите на ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“ и БСП да контролират напълно хода на събитията. И те веднага ги насочиха в желаната посока – отмяна на машинното гласуване. Тук помогна Централната избирателна комисия (ЦИК), която дори не опита да потърси алтернативно решение. Цялата операция беше улеснена от неадекватните шефове на министерството на електронното управление – Стойнев отказваше да обясни какво е правил и какво не, с което само засили подозренията срещу себе си, а поведението на министъра му Александър Йоловски беше такова, че не можеше да се разбере за ведомството си ли работи или срещу него.

„Това е държавен преврат!“, викаше пред журналистите Тошко Йорданов от ИТН, докато изреждаше пред медиите несвързани обвинения за кражба на изборите с кодове и снимки с телефони. Вярно е, действително си беше преврат. Само дето беше организиран от политиците, които искаха да смажат ПП-ДБ на изборите. Всички имаха интерес да го направят: ГЕРБ, защото обединената десница е прекият му конкурент за властта; ДПС и БСП, защото избирателите им се боят от машините; „Възраждане“, защото се нуждае от свежи конспиративни теории, с които да плаши хората да гласуват за нея; а ИТН от чиста злоба и желание да уязвят бившите им партньори в кабинета „Петков“.

Най-важният актьор тук беше ГЕРБ, която водеше с десните битката за овладяването на София – перлата на местната власт и една от най-големите хранилки за партийни активисти и обръчи от фирми в държавата. И тук превратът се издъни. Вярно, столичани не излязоха да гласуват масово – нито за единия, нито за другия лагер. Вяла беше активността, както на парламентарните избори. Безогледната и брутална манипулация, съшита с бели конци, и поднесена ден преди изборите, обаче вбеси достатъчно много хора, за да гласуват за кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев. Ей така, просто от желание да натрият фасона на самодоволните гербери, които бяха готови да разсипят изборите. Нека се радва Борисов на победите си в провинцията. Нали изгуби София!

Така погледнато, герберският преврат се провали. Той обаче успя в друго – да посегне и уязви политическите права на българите. Законът го казва ясно – избирателите могат да избират да гласуват с машини или с хартия. С една коварна политическа операция обаче това право им беше отнето, само защото някой искаше да си осигури малко електорално предимство. Нека това да ни накара да се замислим – какви други права и свободи са готови да ни отнемат тези хора, за да си съхранят властта?