Дори Вальо Топлото не си плаща парното.

С над 700 млн. лв. дългове и несъбираеми вземания дружеството няма бъдеще.

Дойде времето за евтаназия на живия труп “Топлофикация София”, който е в кома повече от 10 г. Колкото по-бързо изключат животоподдържащите системи на смъртника “Топлофикация”, толкова по-добре за клиентите и за всички данъкоплатци, които накрая ще платят сметката.

Освен социална несправедливост тя създава напрежение и ражда Вальо Топлото.

Предстоящото повишение на топлоенергията с 23% допълнително ще усложни и без това тежкото състояние на дружеството. Нито потребителите ще станат по-изрядни, нито ще ползват по-малко парно и топла вода, нито кражбите ще спрат.

В същото време дълговете на “Топлофикация София” за доставките на газ ще продължат да растат, както в последните години. Общинската фирма продължава да съществува напук на всякаква пазарна логика. Социалната функция отдавна я няма.

Затова подобни предприятия трябва да са частни. Държавата, в случая общината, е лош стопанин и това е доказано. А “Топлофикация” е общинска, за да се краде.

Само в КТБ потънаха 89 млн. лв. на дружеството, от които ще се възстановят около 10%. С натрупани дългове от 725 млн. лв. към доставчици и на практика несъбираеми вземания от клиентите по панелките едва ли ще се намери стратегически инвеститор.

А може би целта е да бъде фалирана и продадена на поредния финансов инвеститор, собственост на някоя офшорка. Защото скоро сумата на дълговете на “Топлофикация” ще се изравни с капитала и оттам нататък няма друг изход.

Ако навремето бяха приватизирали най-голямата топлофикация на Балканския полуостров, както се случи с много други в страната, сега нямаше да има този проблем. А той няма решение.

Защото в омагьосания кръг губи държавата. Държавната БЕХ снабдява “Топлофикация” с газ, който не се плаща. Дълговете се разсрочват с обречени споразумения.

Оказва се, не плащат и клиентите. Едни нямат възможност, други не искат. Недоволството расте, загубите също.

Съдилищата са затрупани с десетки хиляди дела срещу длъжници. По ирония на съдбата един от тях е Вальо Топлото, бивш директор на “Топлофикация София”, който сега е в затвора. Имотът на майка му, който след смъртта й става негов, дължи 1223 лв. за период от 2011 до 2014 г.

Вальо Топлото обаче не плаща. На 27 февруари т.г. е спечелил делото окончателно. “Топлофикация” ще му плати 200 лв разноски.

Това дело слага черешката на тортата в безпомощността на общинската фирма да търси парите си. Иначе стотици баби и дядовци са в прединфарктно състояние, когато получат заплашителни писма, че ще бъдат съдени, защото не са се издължили. И тази тенденция ще продължи.

В XXI в. топлофикацията ще става все по-ненужна. Най-показателни са следните цифри. През 2009 г. са били топлофицирани 263 нови сгради. През следващите са все по-малко.

За 2014 г. са 65. хората бързо разбраха, че с два инвенторни климатика и модерен бойлер ще плащат два пъти по-малко, отколкото на “Топлофикация”, въпреки че новите сгради са с хоризонтални щрангове и всеки плаща това, което консумира жилището му.

Но основните потребители на “Топлофикация” живеят в социалистическите блокове, където щранговете са вертикални и има безумни сметки за сградна инсталация. Хора със свалени радиатори плащат по 70 - 100 лв. на месец.

Това са основно кражбите на съседите им, но и липсата на инвестиции и лошият мениджмънт на “Топлофикация”. Синдромът “Вальо Топлото” даде знак за злокачественото заболяване на фирмата още през 2006 г.

Тогава трябваше да се излекува и да смени климата.

Сега лежи на смъртния си одър и се моли за евтаназия.

Кирил Борисов, 24 часа