Политическо безсилие, омраза и вулгарна простащина. Какво научихме от един нов скандален запис на глас, който прилича на Бойко Борисовия? Размисли на проф. Александър Кьосев за българската секция на Дойче Веле

Централната тема в българските медии в момента е един запис. Ето какво бе публикувано по този повод в „Медиапул“:

„Днес, седмици след последния запис с глас, силно приличащ на гласа на премиера Бойко Борисов, до медиите анонимно беше изпратена нова порция от разговорите на министър-председателя. Този път основна тема на разговора е президентът Румен Радев. Записът изобилства от псувни и ругатни. Както обикновено, събеседникът не се чува. Борисов го нарича „Томиславе“, т.е. може би вероятно разговаря с вицепремиера си Томислав Дончев."

Дойче Веле помоли филолога професор Александър Кьосев да чуе този запис именно с ухото на филолог. Записахме коментара му по телефона:

Най-напред, разбира се, да направим уговорката, че записът би могъл да е фалшив; да допуснем че е така. В такъв случай тайният автор на този фалшификат е велик писател-реалист. Той е постигнал невероятна достоверност и прилика със своя прототип. Не съм криминалист, не мога да кажа, нито се интересувам дали записът е автентичен. Но като литератор мога да гарантирам експертно: той е абсолютно достоверен. Ще цитирам Аристотел, който казва, че изкуството не предлага непременно истини, а неща, верни „по вероятност и необходимост“.

Този начин на говорене ни е познат

И тук евентуалният гениален фалшификатор е показал Бойко Борисов „по вероятност и необходимост“ - как той би изразил себе си. И това е повече от достоверно: защото в този просташки телефонен монолог, той е изразил себе си такъв, какъвто е, и такъв, какъвто би могъл да бъде. Все едно дали го е казал или не (а всички знаем, че той би могъл да го каже): подобен начин на говорене е наистина негов, по вероятност и необходимост той прониква дълбоко в Бойковата същност.

Ние, жителите на Земята, от време на време изпращаме в Космоса платинени дискове със записи на някакви важни за нас неща. Те обикновено са прекрасни:  гласът на Валя Балканска разнася из Космоса „Излел е Делю хайдутин“. Дали обаче да не изпратим на извънземните и някои по-срамни неща, да ги подготвим, че тук не всичко е перфектно? Ако се осмелим на такова срамно послание, сигурен съм, че този Бойков запис ще намери достойно място сред другите срамотии на земната цивилизация. Той е такава простащина, такава свинщина и срам, че може директно да замине за Вега, Алкор, Бетелгойзе или Алфа Центавър. Това  е уникален байганьовски феномен, който би следвало да се съхрани за поколенията и далечните цивилизации.

А сега да допуснем другото: че записът не е фалшив, нито е манипулиран. Какво означава той тогава? На първо място означава, че - от гледна точка на сигурността - Бойко Борисов е обграден от хора, които го подслушват и записват. И явно не си дава сметка за това, че вече е предаден, записван и подслушван от своите собствени хора. Само това е достатъчно един нормален премиер веднага да си подаде оставката ß то означава, че той просто не си контролира службите. Вече те го контролират, манипулират го както си искат. 

Израз на пълно безсилие

Пък и да се запитаме друго: как е възможно да се говорят такива неща по телефона, след като би следвало вече да ти е ясно, че те подслушват? Според мен, отговорът е ясен: този човек наистина живее в паралелна реалност, както каза Христо Иванов. Загубил е каквато и да било връзка с действителния свят, живее в свои фикции. В този измислен свят основното му политическо действие е псувнята.

Няма да цитирам тук конкретните фрази. Не защото се страхувам от цинизми или вулгарности - един филолог никак не се страхува от разнообразните употреби на езика. Да погледнем обаче отблизо – какво представлява псувнята? Тя е израз на практическо безсилие, заменено със символическо убийство, поругаване и унищожаване с думи на този, когото ти мразиш, но не можеш да унищожиш наистина. Когато по подобен начин сипеш цинизми и псувни, това просто означава, че вече нищо друго не си в състояние да направиш – безсилен си.

Стигам до „посланието“. Ако в записа наистина се чува гласът на Борисов, то той се оказва голям лъжец. Защото, както знаем, неговото официално послание гласеше: „Аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме.“ Но от записа чуваме: „Аз мисля себе си за непрост, за лукав, хитър и умен, а вас ви мисля за тъпанари, които заслужават да им го набиват“.

"Вие сте тъпанари"

Тоест интимното послание - това, което Борисов наистина си мисли, е обида към протестиращите, брутално незачитане не само на електората, а на Суверена.

Добре е и тези, които са гласували за  Бойко Борисов да си дадат сметка, че посланието „Аз съм като вас“ е подменено: новото послание гласи: „Вие сте тъпанари.“ То е насочено към всички. Имало 200 000 интелигентни хора в България и Бойко Борисов бил сред тях, представете си, хаха… (Протестиращите не са сред тях явно.) С две думи: тук говори един лъжец и всички хора, включително онези, които гласуват за него, трябва да го чуят и разберат.

Колкото до езика, той, разбира се, е, меко казано, неприемлив. И не само защото по принцип е недопустим: защото нарушава нормите на приличие, защото е просташки и разюздан. Зад всички тези верни и непоносими неща има нещо още по-важно. С този език се разрешават политически проблеми, това е работата на един премиер. А както веднага се досещаме, възможностите точно на този груб и обиждащ език не са големи, дори бих казал, че те са изключително бедни с оглед на сложните и амбициозни задачи, които поставя политиката. Този език е лош политически инструмент, той не е „направен“, за да разрешава политически проблеми – направен е,  както видяхме, за да унищожава символически противниците си или да набива на електората едно или друго. 

А политиката е сложно, фино и тънко нещо. Тя изисква специализиран език, осъществяващ преговори и договаряния между различни социални групи, с различни интереси и манталитети – такива преговори, които постигат сложни, общи цели, език, който тушира конфликтите и обединява, а не овълчва. Така както, да кажем, инженерното дело изисква специализирани инженерни понятия, категории, формули и т.н, така и езикът на политиката е сложен и функционален с оглед на своята сложна цел.

Какво издава този език

А когато се подменя с един просташки и беден език, цялата картина на политическото безкрайно се опростява и политическите действия започват да се объркват с псувни и сексуално насилие. И всичките  решения, които може да предложи този език, остават единствено два вида. Единият вид е „ще ви набиваме акъл“, а другият е „ще ви набиваме ***"." Това може да бъде сведено и до прочутата съмнителна мъдрост за тоягата и моркова, но е още по-грубо, още по-непоносимо. То не е политика, а елементарно, брутално и грубо: затова всички граждани се чувстват обидени: един премиер не говори така.  Но да повторя - отвъд обидата, по-важното е, че не може да реши никакъв политически проблем. То имитира решението на проблеми, заменя го с „набиване“. 

И какво се оказва? Има там някакви експерти (между които, впрочем, и Томислав Дончев), те извършват някаква експертна работа, но сложната експертна пирамида на работата е увенчана от един просташки връх, където седи един разпищолил се Бай Ганю. И всичко това, което вършат тези специалисти, е унищожено: свежда се до двете брутални действия, за които говорихме. В записа не се чува гласът на Томислав Дончев, не зная дали това не е технически дефект. Но в това има някаква символика. Защото такива хора ще бъдат абсолютно унищожени от това, което прави в момента техният лидер. Той се самоубива символично, но завлича и тях, докато те си мълчат. Той псува другите, а не знае, че псува себе си и убива своята партия, къса връзките ѝ с почтените хора.