Днес от този грешен свят си отиде Кирил Тафраджийски.

Няма какво да се лъжем – в алпийските среди зейна поредната огромна празнина, останала след една от най-ярките фигури в историята на българските екстремни спортове, пише climbingguidebg.com.

Кирил бе роден на 11 май 1961 г. С алпинизъм започна да се занимава в алпийския клуб на някогашното туристическо дружество “Планинец”.

А в онези години това беше не просто клуб, а школа, дала на българския алпинизъм Атанас Кованджиев, Богдан Дуков, Стоян Стоянов, Кирил Стоилов, Малин Цонкин, Милчо Тасев, Мартин Шопов, Станимир Карпузов, Тенчо Тенев, Стефан Халачев, Анна Тапаркова-Пенчева, Диана Атанасова, Огнян Балджийски, Марин Миленов, Слави Дерменджиев, Николай Петков, Иван Масларов, Любомир Илиев, Мариана Масларова. След като бе доказал качествата си в нашите планини през лятото и зимата, през 1985 г., ненавършил 24 г., участва в първото българско зимно изкачване по знаменитата Северна стена на Айгер в Бернер Оберланд (Швейцарските Алпи), в състава на катерачен dream team, заедно с Николай Петков, Иван Масларов и Димитър Начев.

След това бе участник в клубните експедиции на “Планинец”, напаравили първите български изкачвания на континенталните първенци Аконкагуа (6959 м) и Маккинли или Денали (6194 м), съответно на Южна и Северна Америка. На 28 декември 1987 г. бе на Аконкагуа по Класическия маршрут с Николай Петков, Иван и Мариана Масларови.

Около десетина дни по-късно с Николай Петков и Иван Масларов станаха първите българи, преодолели Южната стена на южноамериканския първенец по т. нар. Вариант на Меснер на Френския маршрут. На 28 юни 1988 г. с Красимир Георгиев, Валери Паунов и Мариан Вълчев стъпи на Маккинли в Аляска. Името на Кирил Тафраджийски ще остане записано в историята на нашия алпинизъм и във връзка с още две знаменателни първи български изкачвания – на Фицрой в Патагония и Уаскаран (6768 м) в Кордилера Бланка (Перуанските Анди). На първия бе на 29 януари 1991 г. с Владимир Нешев (малко след Николай Петков и Иван Масларов), на втория – през 1996 г. с Николай Петков и Господин Господинов.

Издържал успешно всички изпити по алпийска зрелост (в това число – и тези в Кавказ и Памир), Кирил намери заслужено място в националната експедиция, която осъществи първото българско изкачване на един от най-коварните и най-опасните осемхилядници – десетия в света Анапурна (8091 м), през есента на 1989 г. На 26 август 1998 г. бе на Кхан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан с Николай Петков, Тодор М. Тодоров, Радко Рачев, в състава на българска експедиция, включваща също Петър и Екатерина Хаджидимитрови, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски.

През лятото на 2009 г. бе едно от главните действащи лица в реализацията на проекта “Споделени върхове”, в чиито рамки Иван Кожухаров – благодарение на приятелите си – стигна до Монблан. Участник бе в екипи, осигуряващи сигурността по време на многобройни състезания. Кирил е човекът, който първи в България свърза в едно алпинизма и парапланеризма. Видял полета на една французойка от Аконкагуа до подножието на върха през 1988 г., същата година той осъществи първи полет в района на Черни връх с помощта на Красен Райков.

И следващата стъпка в тази област бе направена от него, след като през 1991 г. с Евгени Цонев започнаха да летят с параплани и със ски на краката в района на Банско и на Мальовица. През 1992 г. (благодарение на Ангел Стаменов от “АВА Спорт” – Монтана) Кирил първи у нас пробва крилo (“Condor Vector”), което не копира релефа, излитайки от известния старт в района на Бистрица – Капрала, и прелетя пътя за село Железница, едно невиждано у нас постижение по онова време. На 26 август 1998 г. Кирил направи нещо уникално – първи полет с параплан (“Voodoo” на фирмата “Airwawe”) в района на Кхан Тенгри в Тян-Шан, в хода на спомената по-горе експедиция. Той стартира от лагер 2 и се приземи на ледника Северен Инилчек, близо до базовия лагер.

Този факт е отбелязан в руски източници и той прави Кирил част от историята на парапланеризма в най-високите планини в света. Кирил щастливо обединяваше голямата си любов към планините и летенето с професионалните си занимания. Бе един от първите, които след промените през 1989 г. се захванаха с височинна работа. През 2002 г. бе един от учредителите на АРАС – Асоциацията на работещите по алпийски способ. През 2006 г. в съдружие с Виктор Лазаров създаде ползващата се с безупречна репутация фирма“Екстрема” ООД за строително-монтажни работи и ремонтни дейности на високи и труднодостъпни места по алпийски способ. Неведнъж съм чувал разкази на негови колеги за уникалната му способност да намира решения на най-сложни от техническа гледна точка задачи. И сега най-важното. Кирил беше преди всичко добър човек. Не знам някога да е направил нещо недобронамерено. Да е позирал. Да се е държал неестествено. Отличаваха го пъргава мисъл и искрящо остроумие, на които не един и двама се опитваха (без успех) да подражават. С китарата в ръце бе душата на всяка компания.