Спасовден или Възнесение Господне е християнски празник, с който се отбелязва момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. 

Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата.

Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, тъй като се смята, че на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.

Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тогава жената е трябвало да преспи с букет от билката до леглото ѝ, а до нея да бъде мъж, който не ѝ е кръвен роднина. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Справката в отдел „Гражданско състояние” показва, че освен тези, които ще отбележат професионалния си празник, на територията на Община Русе ще празнуват още 111 именици. Мъжете, носещи името Спас са 64, Спаса се наричат 14 дами, Спаска се казват 26 жени, а името Спасимир носят едва 7 мъже.