Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате...", а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава".

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последният ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великият пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуалът хамкане. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве.