Звучи ви като парадокс? Може би. Но това е истината.

Всички българи носим България в сърцето си, плачем за нея, мислим за нея, дори отдалече. Но и същевременно мразим от сърце държавата, наречена България. Защото тя НЕ Е НАШАТА БЪЛГАРИЯ!

Държавата – враг №1 на българина! Такова е усещането. Ние се борим с държавата, тя се бори с нас. В нея обаче са хляба, ножа и сиренето! А в нас ...само българското.

Държавата е тази, която ни санкционира за най-дребното провинение на безумните закони, които некадърните партийни юристи изготвят, а малоумните и мързеливи депутати гласуват. По-страшно е да си построиш лятна кухня от метър на метър в личния си двор, без да платиш на общината за разрешение и проект, отколкото да убиеш човек. За да започнеш бизнес - трябва да си платиш и да продължаваш да си плащаш - освен на държавата и на стадото корумпирани чиновници, които иначе ще ти вземат хляба.

За всяко неспазване на бюрократичните правила – тояга. Моркови за българите няма. Те са за другите – за недосегаемите.

Общественият договор го няма. Има престъпление – геноцид срещу българският народ. Има деликт, а не договор!!!

Престъпленията намаляват според статистиката. Ами кажете и защо – защото вече НИКОЙ НЕ ВЯРВА НА ПОЛИЦИЯТА! Защото даже може и да са те! Защото ноторно известно е, че престъпниците имат закрила от полицаи и политици.

Защото скоро арестуваха полицаи, рекетиращи дребния и среден бизнес. Днес арестуваха човек, работещ в звеното за борба срещу тероризма, бивш началник в същото, за РЕКЕТ! Докъде може повече да паднат „пазачите”. 

НЕ ВЯРВАМЕ ПОВЕЧЕ НА ДЪРЖАВАТА! Защото държавата – това не сме ние, държавата са престъпниците, които са на власт!

И е време за нова държава и за НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР!

Автор: Елена Гунчева