„Аз не мисля...Значи не бива да говориш, рече Лудият Шапкар” в „Алиса в страната на чудесата“

Преди 24 часа Кърджали бе градът на чудесата, залят от нарцисоидните автохвалби и пищни обещания на Бойко Борисов, който още не вярва, че е политически пенсионер.

Препълнената зала на градския театър показа в целия й блясък гербаджийската номенклатура, впила се като хидра в държавните структури.

Пред верните си партийци вождът изсипа реки от полуистини и лъжи, с които може да напълни още едно Водно огледало.

Апропо, Борисов се похвали, че правителството му платило Водното огледало и открило граничния пункт „Маказа“, сиреч той е архитектът на тези два проекта.

Наистина не бива да говориш, ако не мислиш. Но ако си позволиш лукса да мамиш електората, добре е все пак да лъжеш с мярка. Защото и Водното огледало, и „Маказа“ са дело на правителството на БСП.

Но в страната на чудесата на ГЕРБ истината е дефицитна стока.

Обаче следващата му лъжа е достойна за „Гинес“: „В този край 130 години не е строена църква, а ние направихме цял манастир…“

Точно преди 20 години отец Боян Саръев построи храма "Св. Успение Богородично" и манастирския комплекс към него. И то с волните пожертвования на стотици миряни. Ала какво значение имат фактите за бившия премиер, демонстриращ през ден силната си набожност. Все пак да не забравяме – него са го галИли по главата три папи!

Трябва да си Лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“, за да вярваш на Борисов. Но как да повярваш на опашатото му обещание за Околовръстния път на Кърджали, след като и в трите си премиерски мандата не го изпълни.

Финалният акорд в арията на лъжата бе хвалбата, че при управлението му сме „лидер на Балканите“, а той бил „балансьорът в отношенията с Турция“…

Колко България е лидер на Балканите се вижда тези дни, когато Словения, Сърбия, Албания, Гърция и Хърватия си позволиха неуважителни и язвителни забележки към София заради отказа ни да пуснем Скопие в ЕС.

А балансирането с южната ни съседка е синоним на национално унижение, след като Борисов предизборно полегна на килимчето на Ердоган, за да измоли гласове от българските изселници и следизборна коалиция с ДПС.

Безкрайни бяха „чудесата“ в държавата на ГЕРБ.

Бяха и никога повече няма да бъдат!

Велизар Енчев