Гордея се, че съм израснала в град Две могили, гордея се със своите родители и ми тъжно и болно, че вие и предишните управници докарахте града до това състояние

Уважаеми дами и господа, няма да навлизам в излишни лирични словоизлияния, като ви подсещам за болезнената тема за опустяването на малките населени места. За съжаление, започват да ни принуждават да напускаме и по-големите населени места, дори общини… като тази – град Две могили.

Родена съм в град Русе, но до 15 годишната си възраст живеех с родителите си в град Две могили. Родителите ми бяха уважавани, образовани хора, дали своя личен и професионален принос за израстването на градчето. Да, ама докато се пенсионират. Мама все казваше, като се пенсионираш и остарееш, полека хората започват да те забравят и ставаш за посмешище. Та, дойдохме си на въпроса, мили управници на град и община Две могили, питам ви аз – за посмешище ли са старите хора на града ви и защо трябва да ни принуждавате, ние – техните наследници да търсим варианти за справяне?!

Какво визирам: Родителите ми живеят в тогава новопостроената си къща, тяхна собственост на ул. „Чипровци“ №18, в град Две могили от далечната 1985 година. Единственото ѝ ремонтиране и асфалтиране на тази улица, забележете, е от тази година – 1985!!! Улицата е в регулацията на града, всички собственици заплащат данъците си ежегодно и чинно, като всички останали на жителите. Смениха се много кметове и членове на Общинския съвет, като при всички избори се обещава, че улицата ще бъде направена.. И така до ден-днешен…

Миналата година получихме обещание за ремонт, започна такъв от страна на ВиК, улицата бе окончателно разрушена, презимува в кал и дотам. Към днешна дата управниците дори са казали, че към момента няма пари дори спряха да обещават.

Уважаеми управници на община Две могили, не се ли срамувате да лъжете толкова години баща ми, който вече е грохнал старец и непрекъснато виси пред кабинетите ви, за да чуе нещо, което като дългогодишен гражданин заслужава, а и не е само той на тази улица?! Не ви ли е срам и от мен като негова дъщеря и потърпевша, защото няма как да се приближа до родната си къща, особено при дъждовно време, да ме лъжете и обещавате? С какви очи вие се срещате с вашите съграждани ежедневно, познавате се и им обяснявате защо не сте си свършили предизборните обещания.

Гордея се, че съм израснала в град Две могили, гордея се със своите родители и ми тъжно и болно, че вие и предишните управници докарахте града до това състояние, че ние наследниците на възрастните, след тяхната загуба, със сигурност няма да се върнем и останем…

П.С. Само да допълня, че на улицата има човек, който е на хемодиализа, а останалите семейства са възрастни и не са редки сигналите за Спешна помощ, само дето се чудя докога ще успява да влиза линейката в разрушената улица.

Бяла, спретната къщурка… - един мираж за Деяна Ангелова, с неизвинение към емоционалното и несъвършено „лирическо отклонение“