До първата половина на ХХ век се смяташе, че човек може да издържи до 4 дни без вода и 21 дни без храна. Модата на гладните стачки обаче хвърли повече светлина върху този въпрос.

Ако не се намира в пустинята и не се поти обилно, възрастен индивид може да изкара без вода около 7-8 дни. А рекордът е поставен от 18-годишен австриец, който оцелял цели 18 дни без вода. Младежът нямал намерение да влиза в историята точно с това постижение. Просто полицаите го забравили в килията. Това се случило през 1979 г. Някои обаче оспорват рекорда, тъй като затворникът Андреас Михавеш близал кондензирала влага от стените на килията си.А по въпросите с гладуването е още по-сложно да бъде поставен лимит на човешките възможности, пише Труд.

Прочутият с гладните си стачки Махатма Ганди е гладувал най-дълго 21 дни. Неговото постижение е надминато от Едвин Сугарев, който през юли 2013 г. беше приет в болница в тежко състояние на 22-ия ден от гладната си стачка.

Протестът на Босия чупи всички известни рекорди със своите 81 дни. Дисидентът Николай Колев – Босия обяви гладна стачка заради купуването на шофьорски книжки и с настояване на оставката на министъра на транспорта Ивайло Московски и разпускане на парламента. След като миналата седмица той, заедно с Николай Нанков и Валентин Радев подаде оставка във връзка с трагедията край Своге, Босия прекрати стачката, като обяви, че се чувства нормално след повече от два месеца и половина гладуване.Световната практика показва, че голяма част от хората, предприели тази форма на протест, не оцеляват. Възможно е човек да издъхне и след две седмици гладуване. Това зависи както от състоянието на организма, така и от телесната маса. Когато тялото гладува, то първо прибягва до гликогена в черния дроб и мускулите, след което започва да преработва мастните депа. След като и те се изчерпат, организмът започва да разгражда собствените си белтъчини.

Статия в Бритиш медикъл джърнъл заключава, че хората с нормално тегло ще загубят по-висок процент от теглото и мускулната си маса през първите три дни от стачката, в сравнение със затлъстели гладуващи. Индекс на телесната маса под 13 за мъже и под 11 за жени води до смърт. Жените могат да издържат на глад по-дълго от мъжете, тъй като женското тяло е с по-високо съдържание на мазнини.

Важно е и как се прекратява гладната стачка. Както всяко гладуване или пост, тя също трябва да бъде последвана от много внимателно захранване. Ако не спази това условие, гладникът може да претовари организма си с натрий, който пък да доведе до задържане на течности и до сърдечна недостатъчност.

Дисиденти

Кубинският рекорд е 83 дни

На 3 април 1972 г. кубинският дисидент и поет Педро Луис Бойтел обяви гладна стачка. 53 дни по-късно почина.

През 2006 г. Гйермо Фариняс – журналист и доктор по психология, започна протест срещу цензурата върху интернет в Куба. Той е рекордьор по брой на гладните стачки. През живота си провежда 23 протеста, като гладува цели 7 месеца. С това си навлича тежки здравословни проблеми.

Кубинският рекорд е 83 дни. Той е на дисидента Орландо Сапата. Той е арестуван през 2003 г. в акция срещу опозиционните групировки в Куба. Започва гладната си стачка, за да протестира срещу лошите условия в затвора Kilo 8. Издъхва в болница на 23 февруари 2010 г. на 42 г.

Иром Шармила веднага след прекратяването на 16-годишния си протест. Първото нещо, което хапва, е мъничко мед, намазан на дланта й. Ирон се разплаква, когато близва меда.

Абсолютен рекорд

Желязната лейди от Манипур стачкува 16 години

Абсолютният рекорд за гладна стачка принадлежи на индийката Иром Шармила – 16 години. Практически Шармила не е гладувала, тъй като насила е била хранена от властите с тръбичка през носа. Но не е хапвала нито хапка през цялото това време. Тя приключи протеста си през август 2016 г.

Индийската правозащитничка и поетеса стана известна по света като Желязната лейди от Манипур. Тя започна гладна стачка през 2000 г., след като 10 цивилни бяха убити от индийски войници. Иром протестираше срещу закон, който дава правото на индийските въоръжени сили да претърсват частни имоти и задържат заподозрени, без разрешително за обиск в районите, където „има напрежение“. След 16 г. безплодна борба Шармила обяви, че спира гладната стачка и ще се бори по други начини – като се опита да влезе в политиката. През октомври 2016 г. създаде политическа партия, но на парламентарните и президентски избори през 2017 г. се класира последна с най-малко гласове от петимата кандидати в своя щат.

Гладната стачка е прастара традиция в Индия с начало между 400-750-ата година преди Христа.

Борци за свобода

Ирландците въвеждат модата в Европа

След стачките на Ирландските политически затворници през 80-те години на ХХ век този начин на мирен протест става популярен и на Стария континент.

В Ирландия гладната стачка се практикува от предхристиянски времена. Тогава била известна като “троска” и се провеждала на стълбището пред входната врата на човека, срещу когото протестират. Според легендата, дори Свети Патрик, покровителят на Ирландия, е провеждал гладна стачка.

Незабравим за всички времена гладник е поетът и драматург Терънс МакСуийни. По време на ирландската война за независимост през 1920 г. той става кмет на Корк от Шин Фейн. Арестуван е от британските власти по обвинение в подстрекателство към бунт. Започва гладната стачка в протест срещу задържането си и за това, че съден от военен съд. Британските власти не го освобождават под предлог че това ще доведе до нови бунтове. Обаче гладната му стачка привича вниманието на международната общност. САЩ заплашват с търговски санкции, провеждат се протести в Германия и Франция. МакСуийни издържа 73 дни, без да сложи залък в устата си. На 73-ия ден – 20 октомври 1920 г. изпада в кома и издъхва пет дни след това.
Следващата историческа гладна стачка – уви, също с летален край, е 60 г. по-късно, с главно действащо лице Боби Сандс. Става въпрос за прословутата ирландската гладна стачка през 1981 г., която е кулминация на 5-годишните протести на политическите затворници в Северна Ирландия.

Всичко започнало от това, че статутат на бойците от Ирландската революционна армия бил сменен от този на политически, на статут на обикновени престъпници, които трябвало да носят и затворническа униформа. Във връзка с това през 1976 г. започнал протестът, наречен Стачка на одеялата. Затворниците отказали да облекат униформи и протестирали голи по килиите си, увити само в одеялата си.

Тази стачка прераснала в “Мръсен протест” през 1978 г., когато един от стачкуващите бил пребит от надзирател, след като не пожелал да излезе до банята от страх, че пазачът ще му хвърли един бой. Протестиращите изпочупили всичко в килиите си и били оставени да живеят на гол под с по един матрак. Килиите не били чистени с дни, което довело до наслояване на екскременти.

Гладната стачка била следващата стъпка. През 1980 г. седмина затворници започнали първата гладна стачка, начело с един от активистите – Боби Сандс. Стачката приключила след 53 дни, когато английското правителство решило да отстъпи, но само частично.

Втората гладна стачка през 1981 г. е игра на нерви между затворниците и Маргарет Тачър. Боби Сандс е избран за депутат, което привлича вниманието към протеста на медиите от цял свят. Стачката е прекратена на 5 май 1981 г., след като 10-има от участниците умират. Сред тях е и Боби Сандс. Този път той издържа 61 дни и издъхва на 27-годишна възраст. На погребението му се стичат над 100 000 души.

Общо 22 ирландски революционери се включват в тази гладна стачка, като 10 от тях умират. Най-дълго гладува Киерън Доърти – 73 дни. Той се включва в протеста 17 дни след смъртта на Боби Сандс и издъхва на 2 август. Протестът приключва на 3 октомври.

Мистерия

Прахлад Джани е на 89 години и от 7-годишен не е приемал нито храна, нито течности.

Йога живее без храна и вода вече 82 години

Прахлад Джани е индийски светец, за който се смята че от 82 г. се храни с въздух и слънчева светлина. Не яде нищо и не пие дори вода, а я използва само за гаргара и миене. Няма физиологични нужди.

Неколкократно са му правени пълни изследвания в запечатана стая без тоалетна, под постоянно видеонаблюдение. При последното му приемане в болница през 2010 г. в продължение на 10 дни го изследват представители на института Defence Institute of Physiology and Allied Sciences (DIPAS) и още няколко организации. През цялото време Прахлад Джани е бил изследван, наблюдаван от пазачи и заснеман от две различни камери, твърди ръководителят на екипа д-р Сади Шах. „Аз смятах, че този човек е мошеник и взех всички възможни мерки, за да го развенчая – казва д-р Шах. – Гарантирам, че за тези 10 дни в болницата не е приемал през устата нито храна, нито вода и не е ходил до тоалетна – нито по малка, нито по голяма нужда.“

Заключенията са неясни, тъй като случващото се с него е необяснимо за медицината. Установено е, че пикочният му мехур се пълни от време на време и после урината се абсорбира в организма. Не е известно откъде черпи енергия, за да съществува – той твърди, че от въздуха и праната. След като 10 дни под пълно наблюдение не е приемал нито вода, нито храна, жизнените му показатели са удивително добри. При подобен пост би било нормално да има проблеми с някои вътрешни органи – например с бъбреците, черния дроб, сърдечно-съдовата система и т.н. А той е толкова здрав, че дори няма измененията, типични за напредналата си възраст. Лекарите го описват като много по-здрав от повечето 40-годишни хора. Според ръководителите на последното изследване организмът му някак се е адаптирал към екстремните условия – пълно лишаване от храна и вода.

При Джани ходят да се лекуват и да получат съвет и благословия мнозина държавници, в това число и индийският президент Рам Натх Ковинд, който в началото на тази седмица беше на посещение в България.

Аналогичен случай в наше село

200-килограмовият А.Б. издържал 382 дни

През 1973 г. един 207-килограмов шотландец станал експериментално зайче на група изследователи от Шотландския университет. Освен вода, пиел витамини и добавки – натрий, калий и мая. Причината да му се дава мая е проста – това е единственият източник на протеин, без който тялото започва да разгражда собствената си мускулна тъкан. Две лъжици мая съдържат 60 калории, 5 грама въглехидрати и 9 грама протеини, в това число всичките 9 аминокиселини, които човешкото тяло не би могло само да произведе.

Шотландецът, отбелязан в изследването като А.Б., не проявил никакви болестни симптоми. А.Б. отслабнал до 82 кг. и прекратил експеримента. Той запазил теглото си цели пет години, след което направил бирено коремче.