Кога изтича срокът на годност на панелките, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век?

Панацея ли е санирането, с колко се увеличава "животът" им, или е по-евтино да бъдат съборени? Какво представлява технически паспорт на сграда, за какво служи и задължителен ли е? Какъв е европейският опит с панелното наследство?

Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия. У нас те се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство.

Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ, отговаря на въпросите по БНР, свързани с бъдещето на панелките у нас и докога е срокът им на годност:

"Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи.

При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманени закладни части. При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения."

Какво представлява сертификатът за енергийни характеристики? Ина Бояджиева – началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в "Нашият ден":

"Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни. В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите."

Какъв е европейският опит с панелното наследство за европейските държави и какъв е методът, който Чехия е избрала, разказва Евгения Йотова – кор. на БНР в Прага:

"През 90-те години на миналия век приключва големият бум на панелните блокове и квартали, наричани от чехите "зайчарници". В Чехия опредено има напредък през последните десетилетия. Ако погледнем тяхната визия, можем да кажем, че дори и в момента те си остават хит – имат си своите фенове и изследователи, вкл. и защитници. Приветливият изглед се случва изключително трудно и за сравнително кратък период от време, защото по статистика от 50-те години до 1991-ва в Чешката република са построени приблизително 80 хиляди панелни блока, в които има около 1,2 млн. апартамента. До средата на 90-те това е било държавно-общинска собственост и отключването на пазара започва с една промяна в Закона за собствеността от 1994 г., когато става и приватизацията на жилищния фонд. Самите панелни блокове обаче са строени от едни от най-добрите експерти на световно ниво. Държавата, общините, банките и много частни компании участват активно в реновирането. Разчита се на европейски програми, на собствени източници, защото наемите и фондовете за ремонти не решават въпроса – върви се към съчетание от различни финансови продукти и активността на дружествата, които управляват тази собственост. Използва се смесено финансиране – собствени и общински средства + национални програми + европейски фондове – това е като че ли най-добрата схема."