1. Безсрамието. Срамът е чувството, което стои зад всичките прояви на нездравия нарцисизъм. Наред с това чувство също така стои и невъзможността да преработиш срама по здравословен начин.

2. Магическото мислене. Нарцисите виждат себе си безупречни и съвършени, ползвайки призмата на илюзии и изкривявания, познати като магическо мислене. Те също така използват проекцията, за да прехвърлят срама върху другите.

3. Високомерието. Ако Нарцисът се чувства принизен, той може да се надуе и да се възвиши за сметка на унижението, обезценяването и смаляването на авторитета на другия.

4. Завистта. Нарцистичната потребност за превъзходство се задоволява чрез принизяването на стойността на лицето, което неволно със способностите и качествата си възпрепятства задоволяването на тази потребност на Нарциса.

5. Претенцията за правомощие. Нарцисите имат необосновани очаквания за привилегировано отношение и автоматично подчинение, защото се смятат за уникално особени. Всякакво неподчинение се възприема като атака на превъзходството им, а нарушителят се заклеймява като "неудобен" и "сложен" човек. Съпротивата срещу волята им е травма за Нарцисите, като тя може да отключи нарцистичната ярост.

6. Експлоатацията. Може да се проявява в множество форми. Но винаги предполага експлоатация на другите, без зачитането на техните чувства и интереси. Често тези другите се намират в подчинено положение, където съпротивата ще бъде трудна или даже невъзможна. Понякога това подчинение не е толкова реално, колкото предполагаемо.

7. Лошите граници. Нарцисите не признават, че имат граници, че другите са отделни личности, които не се явяват нарцистичното им разширение. Другите съществуват, за да удовлетворяват нуждите им или пък изобщо не съществуват. Тези, които осигуряват нарцистичния ресурс на Нарциса, тоест подхранват нарцисизма му, ще се смятат за негово продължение и от тях ще се очаква да отговарят на по-нататъшните му очаквания. В съзнанието на Нарциса няма граници между себе си и другите.