Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ подчерта, че липсват инвестиционни проекти, които да се възползват от облекчения режим на сухопътната граница с Румъния

Русе не се възползва в достатъчна степен от възможностите за икономическо развитие, които дава членството на България в Шенген по суша. Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков на пресконференция, проведена в пресклуба на БТА в Русе.

Той подчерта, че по време на управлението на кабинетите, ръководени от него и от академик Николай Денков, е направена важна стъпка напред към изграждането на нов мост над Дунав при Русе. По думите му, проектът за магистралата между Русе и Велико Търново също не бива да се връща към забавянията и старите практики от 2020 година.

Според Петков обаче Русе изостава в усвояването на европейски средства. „Има 19 подадени проекта от Община Русе, но само шест са подписаните споразумения, а нито едно евро не е усвоено по програмата. Това поставя града в една от най-неблагоприятните позиции сред големите областни центрове в България“, заяви той.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ изрази съжаление, че сред тези проекти няма такива, които да бъдат насочени към стимулиране на инвестициите, възползвайки се от предимствата на влизането на България в Шенген. „Това членство намалява разходите за транспорт и логистика, което би могло да привлече нови инвеститори, но засега не виждаме такива стъпки от страна на местната власт“, коментира Петков.

На събитието присъстваха и общинските съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Рена Стефанова и Калин Иванов.

Стефанова обясни, че споменатите проекти са част от програмата, даваща възможност на общините да разпределят капиталовите си разходи. Тя подчерта, че индустриалната зона на Русе вече е изчерпана и че в района на бъдещия нов Дунав мост и магистралата Русе - Велико Търново има потенциал за създаване на нов бизнес парк. „Там могат да се заселят предприятия, които няма да замърсяват града, но ще създават работни места“, заяви тя.

Въпреки предложените идеи, според Стефанова местната администрация не е проявила интерес към тях. „Имаше предложение за регулация на улиците в района на така наречените Троянски блокчета в квартал „Дружба 2“ и около Левента, но те не бяха възприети“, допълни тя.

Калин Иванов пък постави акцент върху екологичните проблеми на града. Според него Русе е с най-висок процент новооткрити заболявания през 2022 година – 606 случая на 100 000 души население. Той свърза тази статистика със замърсяването на въздуха и призова за транспониране на европейското законодателство, което третира неприятните миризми като замърсители.

Пресконференцията завърши с призив от страна на „Продължаваме промяната“ за по-активно усвояване на средства и реализиране на проекти, които да дадат тласък на икономическото развитие на Русе.