Има улични битки, разказа Тал Рабина

Терористичната групировка „Хамас“ откри масирано ракетно нападение по Израел и взе цивилни заложници.

Сутринта на 7 октомври Палестина и Израел отвориха нова страница в историята на размириците по ивицата Газа. След 5-дневно примирие, на фона на 50-годишния конфликт, атаките прераснаха във война.

По думите на командира на „Хамас“ Мохамед Дейф атаката цели да сложи край на израелските нарушения. За конкретен повод посочват оскверняването на джамията Ал-Акса, насилието срещу палестинците в окупирания от Израел Западен бряг и обсадата на ивицата Газа. Отговорът не закъсня.

„Наредих да се мобилизират широко резервите и да отвърнем на огъня със сила, каквато врагът не познава“, каза премиерът на Израел Бенямин Нетаняху.

На километър път от Тел Авив се намира и Тал Рабина, координатор на Европейската еврейска пресасоциация със своето семейство. В момента живеят в бункер.

„Ето, мога да ви покажа. Малка стая, каквато повечето къщи имат. Виждате - железни кепенци по прозорците. В някои от къщите нахлуват терористи, нападат деца, жени, мъже и ги отвличат. Знаем вече за отвличания към Азатин Рафах и други градове по ивицата Газа“, разказа Рабина, цитиран от bTV.

На кадри, разпространявани от „Хамас“, се вижда нахлуването на техни групировки в израелски лагер по ивицата Газа. Паралелно с подривната дейност, ударите на дълги разстояния не спират.

„Ракета падна на километър от дома ми, но благодарение на Господ нямаме щети тук. Хората на юг не са такива късметлии обаче. Говорим за поражения, нанесени от куршуми. Хора, застреляни като пилци. Има действителни улични битки, в домовете на хората в Кибуц и села по ивицата Газа. Става въпрос за боеве между органите на реда и терористи“, добави той.

Мобилизацията, обявена от президента Натеняху е една от стратегиите, които Израел предприема в началото на войната. Тал Рабина сподели и три основни стратегически стъпки, които армията предприема.

„Една от тях е да обезвредят зоните, в които има заложници. Втората стъпка е да нападнат, където е възможно в Газа, така че „Хамас“ и останалите организации да бъдат обезвредени.

И трето - да се подготвят за по-големи и агресивни маневри, които трябва да направим“, каза Рабина.

Случайност или не, настоящият театър на военните действия се разиграва 50 години след началото на конфликта по ивицата Газа и войната Йом Кипур от 1973 г. Опитите за стратегическо влияние на Газа срещу Израел не стихват и до наши дни.

„Те нямат никакво оправдание да го направят. Понякога правиха демонстрации, защитавайки други формирования в Газа. Проблемът не е Израел. Проблемът е там, че не искат Израел да съществува, сами го казват. За жалост, имат достатъчно сила, достатъчно оръжие“, добави Рабина.

На финала на нашия разговор попитахме Тал Рабина накъде са обърнати техните надежди и от кого очакват помощ.

„Първата ни надежда е надеждата на Израел за мир. Думата ни за здравей - Шалом - значи и мир. И това е най-използваната от нас дума. Някои хора в Европа не осъзнават, че това не е обикновена територия. Много от европейците не разбират, че подкрепяйки „Хамас“, подкрепят терора и когато подкрепяш терора, той се разраства в криза“, смята той.

Тал, семейството му, както и хиляди израелтяни се надяват на деескалация на напрежението по ивицата, очаквайки поне една спокойна нощ.