Демонстрациите, които се проведоха от двете страни на Дунав срещу инсинератора, разкриха истинска солидарност, казва Владимир Митев

Владимир Митев е български журналист, живеещ в Русе, където е роден. Говори румънски език и работи както за българското, така и за румънското обществено радио. Познанията си за отношенията между двете страни използва и за блога си “Мост на приятелството”, заглавието на който препраща към моста, свързващ Русе и Гюргево. Двата града са на река Дунав и се намират на 15 минути път с кола.

Миналата година жителите на Русе участваха в демонстрации в Гюргево срещу проект за румънски инсинератор. Бяхте ли изненадани от тази динамика?

Не. Съществува истинска травма, характерна за град Русе, свързана именно с град Гюргево. Всичко датира от 80-те години на миналия век, от времето на стария химически завод “Верахим” в Гюргево, който замърсяваше с хлор. По онова време много хора в Русе имаха дихателни проблеми и мнозина напуснаха града поради тази причина. Тази травма е все още жива и когато местните хора чуха за този нов проект за инсинератор за токсични отпадъци (медицински и животински отпадъци, бел. ред.), те веднага станаха нащрек. Особено като се има предвид, че инсинераторът се планираше да бъде точно на същото място, на което се намираше фабриката “Верахим”, междувременно ликвидирана. Следователно раната не е заздравяла. Демонстрациите, които се проведоха от двете страни на Дунав, разкриха истинска солидарност или поне общ интерес. Докато българската преса говореше за това как “Румъния щяла отново да ни отрови”, русенци разбраха, че румънците разсъждават като тях. Това сплоти хората, още повече, когато се установи, че фирмата, която искаше да разработи проекта, имаше повече от съмнителна етика.

Като цяло, бихте ли казали, че двете общности имат близки отношения от двете страни на реката и границата?

Бих казал, че на местно ниво гражданите не винаги са толкова добре свързани, колкото администрацията. Сътрудничеството съществува главно благодарение на ЕС под формата на организацията “Еврорегион Данубиус”, която допринася за развитието на двустранните отношения между двете местни администрации. Трябва да има повече връзки между хората. Солидарност се проявява само при проблеми…

Въпреки това местните земеделски производители доста често си разменят продукти. Освен това има проекти, особено в областта на културата; музеите в двата града си сътрудничат например. А преди две години проектът Cu Fata Spre Dunăre (б.р. – с лице към Дунав) се състоеше от поредица културни дейности, насочени към градското обновяване на историческия квартал Smârda в Гюргево (и покани русенци да посетят този квартал – бел.прев.). Трябва да спомена също, че миналата година, също от румънска страна, се проведе местно издание на филмовия фестивал Animest. Комуникацията на събитието беше насочена и към почитателите на анимационния жанр, живеещи в Русе. Много добра идея, макар че в крайна сметка много малко българи отидоха на фестивала. Като цяло, има признаци, че нещата се движат в правилната посока, но все още е малко колебливо. Винаги съществува културна граница, особено свързана с езика, която създава дистанция и предразсъдъци. Но аз говоря за отношенията между Русе и Гюргево. Разбира се, в друг мащаб българо-румънските връзки са доста богати, било то на икономическо ниво, между неправителствени организации и др.

Как се стремите да сближите двата града чрез блога си?

Повечето хора тук мислят национално центрично – от едната страна е Букурещ, а от другата – София. Чрез блога си се опитвам да популяризирам динамичната идентичност, за да мислим заедно. Той е на български, румънски, английски, а понякога и на други езици. Когато го стартирах през 2015 г., идеята ми беше да информирам двете общества за това, което се прави в съседство. Например, по време на протестите през 2020 г. в България срещу корупцията и олигархията се опитах да обясня на румънците какво се случва тук. Блогът придоби авторитет и ми отвори вратите на румънското и българското обществено радио. Що се отнася до името – “Мост на приятелството”, то отдава дължимото като символ на реално съществуващият мост с това име. През 50-те години на миналия век този мост между Русе и Гюргево е първият мост, построен между двете държави. Днес някои говорят за възможността да има и мост за преминаване и на пешеходци и велосипеди. Това би било чудесно.

Regard е френско-румънска медия, чийто уебсайт може да бъде разгледан тук.