В Пловдив класикът Димитър Димов пише прочутия си роман „Тютюн”.  

Периодът  между 1946 и 1951 г. е един от най-продуктивните за талантливия писател, който е и професор по ветеринарна медицина. В този период Димов ръководи Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни и чете лекции в Агро-лесовъдския факултет на новосъздадения тогавашен Пловдивски университет.

Димов от години е отличен познавач на  атмосферата в тютюневия град. Разказите на втория  му баща Руси Ганев, тютюнев експерт,  провокират творческото въображение на писателя.

Писателят пристига в Пловдив в края на 1946 г. със съпругата си, преводачката  Нели Доспевска. Заради следвоенната жилищна криза се настаняват в  Занаятчийското училище,  където се намирал Агрономическият факултет. Днес там е  Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработка.

Димов открива  прототипи на някои от централните образи в романа, разказва Доспевска в книгата си със спомени за писателя.  Особено плодотворно се оказва  приятелството им със семейството на дългогодишния директор на пловдивския клон на фирмата „Ориентабако” - тютюнотърговеца Кочо Апостолов.

Доста от чертите му  залягат в образа на Костов, главния експерт на „Никотиана”. Съпругата на Апостолов -  д-р Марена Колушева,  впечатлява Димов с изисканост, интелект и със загадъчно,  „фатално” излъчване. Според съвременници той дори бил влюбен в пловдивската лекарка, прототип на красивата Ирина. 

Утвърдено е мнението, че прототип на експерта на „Никотиана“ Костов е именно Кочо Апостолов, започнал като чиновник във фирмата на Крум Чапрашиков „Ориенттабако“ в Дупница, откъдето е майката на Димитър Димов.

По-късно Апостолов е експерт и  директор на пловдивския клон на фирмата. Общи интереси и спомени сближават двете семейства, Димови са чести гости в изискания дом на Апостолов и на д-р Марена Колушева на ул. „Кирил и Методий“ 6. 

Апостолов бил представителен красив мъж,  висок, строен. Бил елегантен, романтичен  бонвиван, човек на щедрия жест, който впечатлявал с небългарска изисканост в  облеклото и обноските. Всички тези черти читателят открива в образа на експерта Костов в романа.

С още по-голям замах и дълбочина е създаден образът на Ирина, един от най-пълнокръвните в българската литература. Естествено, романната героиня не е копие на чаровната пловдивска лекарка. Димов е заимствал някои черти, други са плод на творческата му фантазия.

За разлика от скромния произход на Ирина в „Тютюн”, Марена произхожда от състоятелно семейство - баща  Недялко Колушев (Маренин) е дипломат. Бил е посланик в Турция по време на Първата световна война, после народен представител. Загива на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Света Неделя“. 

Марена, по това време студентка по медицина, разпознава лично трупа на баща си в моргата. След като завършва университета с отличие,  работи като лекар - първо в софийска болница, после се мести в Трета поликлиника в Пловдив, днешната ДКЦ 3 в район Северен.  

Красивата лекарка се омъжва за Кочо Апостолов и става част от пловдивския хайлайф. Блести като интересна, ерудирана, ухажвана жена. Димитър Димов не е единственият мъж, покорен от естествения  чар. 

В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи - партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е прототип на комунистката Варвара, кумирът на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев - на Шишко. 

Черти от доста действителни личности се преплитат  в драматичния образ на тютюневия бос Борис Морев. Сред тях са членове на знаменитата старозагорска фамилия тютюнотърговци Белчеви, както и уникалният спекулант и борсов играч Анжело Куюмджийски, един от най-богатите българи в първите десетилетия на 20. век.

Корените му са от прочутия самоковски Куюмджиев род. Авантюрист, обиколил света, завършил с отличие Сорбоната, личен приятел на принц Кирил, Анжело впечатлил писателя с размах, предприемчивост и дръзки идеи.

Търговецът милионер: Империята на Куцоглу става  „Никотиана”

Империята на пловдивския тютюнотърговец Анастас Куцоглу   е най-вероятен образ на „Никотиана”.  Куцоглу разгръща бизнес с внушителни мащаби, изкупува и преработва тютюни. Той е главният търговец в Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Хасково, Райково, Устово, Ксанти, Дедеагач, Гюмюрджина, Кавала, Мегара, Софлу и Цариград.

Владеел 25 процента от пазара на тютюни в България, Гърция и Турция (130 000 тона годишно). Притежавал  хотели, магазини, тютюневи складове, шест от които в Пловдив.  Годишната му  печалба възлизала на 30 милиона тогавашни лева. През 1922 г. немското киностудио UFA направило филм за него и за АКА.