Даниела Мирчева - жената, която бе до Чочо Попйорданов до последния му дъх, от половин година се бори със страшна болест.

Това разкри изненадващо самата тя в емоционална изповед по Нова телевизия 3 години след загубата на актьора. Чочо си отиде на 5 май 2013 г. навръх Великден. Даниела сподели, че засега се е преборила с тежкото заболяване и най-трудното вече е отминало.

Приятелката на любимия актьор запази мълчание за характера на заболяването си, но според запознати най-вероятно става дума за рак, отключен от огромния стрес, който тя преживя след смъртта на Попйорданов. Преди 3 години скромната Даниела получи двоен удар - освен че загуби любимия си мъж, тя е принудена да отглежда сама осиновеното от двама им момиченце.

Вече 4-годишната Катя, кръстена на майката на актьора, бе доведена в семейството седмица след кончината на Петър Попйорданов. Даниела преживя болезнено факта, че макар и да нямаха брак, остава вдовица с малко дете на ръце.

Днес Мирчева сподели, че на Великден отишла в катедралата „Александър Невски" и й било изключително некомфортно, защото за първи път се молела за себе си. Дано Господ ми даде здраве и сили да отгледам Катето, моли се Даниела. „Аз благодаря на докторите, които преди се грижеха за Чочи, сега го правят за мен. Първо те не ми дадоха време да го осъзная, после не ми дадоха време да падна духом и след това, какво пък, мен не ме е страх от смъртта, само заради Катето се борих и мисля, че се преборих. Не ме е страх, защото Чочи и баща ми са там", каза Даниела.

Сега тя отглежда дъщеря си заедно с майка си и бащата на Чочо - Иван Попйорданов. Вдовицата се надява най-накрая изпитанията на съдбата да свършат и на нейната улица да изгрее слънце.

Даниела разказва, че между Чочо и Катето има много силна връзка и сега, и че момиченцето е негово копие. „Очите са неговите, косата й е като неговата. Има и трапчинка, също като него", споделя Даниела. Никакво чувство за самосъхранение няма - скача, хвърля се, казва с усмивка майката. Малката е осиновена след няколко неуспешни опита за ин витро. „Само тези, които са минали през това, знаят какво е разочарованието, ако резултатът е негативен. Доста тежко е. Пък и биологичните ни часовници започнаха за цъкат. Затова решихме да осиновим дете. И за момент не сме съжалявали за избора си", спомня си Даниела.

Първият досег на Чочо Попйорданов с момиченцето бил много емоционален. „Катето беше първото дете, което ни предложиха. Аз влязох първа при социалните, а Чочи седеше отвън. Показаха ми снимка на момиченцето, имаше неговите ококорени очи. После влязохме в кабинета на директорката и чакахме да доведат Катето. Той я погледна, и каза: „Извинявайте, но аз не мога да стана. Тя прилича страшно много на мен!", споделя Даниела.

След кратка пауза добавя: „От неговата реакция - на мен ми стана ясно, че връзката ще бъде много силна". „Хванах се за нея като удавник за сламка", споделя още вдовицата.

4-годишното момиченце вече има и роля в „Хъшове" по идея на режисьора на спектакъла Александър Морфов. В тази постановка Чочо Попйорданов изигра емблематичната си роля на Македонски. „Сашо я научи как да се покланя. На 4 години е, но въобще не й пука, излиза на голямата сцена, пред нея 800 души, а тя пее песента и вика „Да живее България".

Даниела заяви, че освен възпитанието на дъщеря й, другата й мисия е да не позволи хората да забравят Чочо. Всяка година семейството и приятелите на Чочо Попйорданов се събират на рождения му ден на 11 юни, за да си спомнят за него и да го почетат. „Тази година му дадоха „Икар". Най-жалкото е, че това е единственият му „Икар". Така и не му го връчиха, докато бе жив, а мисля, че имаше доста сериозни творчески постижения. Вместо той да го получи, трябваше аз да се кача на сцената, за да го взема", разочарована е Даниела.