Трусове са усетени в българските градове Видин, Кула, Монтана, Враца, Свищов, Годеч, София, Русе

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН) изпрати експертно становище до редакцията на Dunavmost.

На 13 февруари т.г. започна активен сеизмогенезис в югозападния окръг Горж на Румъния. Там, в Южното Подкарпатие, за по-малко от едно денонощие се случиха две умерено силни земетресения – с магнитуд 5.2 в 16:58 местно време на 13 февруари и с магнитуд 5.7 по скáлата на Рихтер в 15:17 на 14 февруари (съответно 5.0 и 5.5 по динамичната скáла).

Двойката умерено силни земетресения до днес е последвана от регистрирани над 1200 вторични труса с различна сила. Сред относително по-силните афтершокове са онези с магнитуд 4 и по-висок. Техният брой през изминалата половин година е осем – четири през месец февруари и по един през март, юни, юли и август (21.08, магнитуд 4.5). Максималният е с магнитуд 4.9. Количеството добре усетени трусове е най-малко 41 – това са събитията с магнитуд 3 и по-голям.

Земетресенията, онези осем, за които се спомена по-горе, са създали сътресения с интензивност до VI степен и са причинили някои повреди в сгради в район, отдалечен от епицентъра на разстояния до 20-25 км – в градовете Търгу Жиу, Ранку, Лелещи, Тисмана и други. В Румъния те са усетени на разстояния до около 230 км; усетени са и в съседни страни – Сърбия (Неготин, Бор, Княжевац, Крушевац, Белград, Пирот), България (Видин, Кула, Монтана, Враца, Свищов, Годеч, София, Русе), а някои и в Босна и Херцеговина на 350 км от епицентъра. Земетресенията са плитки с източници в дълбочинни интервал 3-16 км; затова и областта на усещане е с относително неголям размер.

Вече шести месец активността в окръг Горж не се прекратява, разпространявайки се на изток. В понеделник 21 август в 00:39 местно (и българско) време е регистрирано умерено земетресение с магнитуд 4.5. То е усетено и по териториите на Северозападна и Централна България (особено в градове с висока етажност).

Активизацията в Олтения е близо до контакта на южните части на Карпатския масив с депресията Гетика. Депресията Гетика, от своя страна, на юг граничи с разлом в контактна област с Мизийската платформа. Тази депресия е най-деформираната вътрешна част от Южните Карпати – силно насечена от разломи. Преобладаващи в тектониката на района са две пресичащи се разломни системи – система с ориентация северозапад-югоизток от наклонен тип и втора система, ориентирана в направление изток-запад.