Земеделската земя в Румъния постепенно се превръща в магнит за българските фермери. Цената на нивите отвъд Дунав по принцип е по-ниска от нашата с около 20%, а спрямо Добруджа дори и наполовина, пише в. "Труд". 

"Цената на земеделската земя в Румъния е по-ниска от цените на нивите у нас средно с около 20%", потвърди пред "Труд" Иван Караиванов, от Асоциацията на зърнопроизводителите в Русе. Причината е, че румънското правителство не позволява спекулативни сделки, които фиктивно да надуват цената на земята. Това се постига като румънските власти са поставили доста ограничения пред възможността на чужденци да придобиват земя в страната. Държавата наблюдава не само пазара, но и след това дали фермерите, които са закупили нивите, реално обработват земята", уточни още Караиванов.

"Нивите отвъд Дунав вървят около 450 лева на декар. Затова много колеги вече купуват земя в северната ни съседка. Предимство са и по-изгодните ренти там", посочват пред "Труд" от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тенденцията не била изненада, просто у нас цените на земята са завишени.

„Селските райони в Румъния се запазиха. Колегите там не страдат от липса на работни места. Младите остават при семействата си и не емигрират към градовете, както е в България. Наред с това в северната ни съседка има много цигани и власи, които работят предимно в земеделието. За разлика от нас, в Румъния няма кооперации, а това е водещата причина за реалната цена на рентата там. Кооперациите у нас раздават дивиденти, които не се облагат. Докато в Румъния, където има само арендатори, рентите са реален разход за арендаторите и затова наемната цена е пазарно ориентирана, а не раздута", уточни още Караиванов.

По-ниските пазарни цени идват и заради все по-големия брой дребни фермери, които се отказват от земеделието в Румъния. „Повече от половината малки фермери в Румъния смятат да се откажат от земеделието", съобщи в края на 2014 г. Лаурентиу Бачиу от Лига на фермерите в Румъния. Той уточни, че все повече румънски стопани с площи под 50 декара са принудени да продадат земята си, или да я отдават под аренда. Причина за това са все по-лошите икономически и социални условия в селските райони на страната.

Дъждовната пролет и многото наводнения също предричат слаби реколти през тази година. Ако прогнозата се окаже вярна, за поредна година земеделците у нас ще получат по-ниски доходи, което от своя страна ще рефлектира и на пазара на земя. Ситуацията в момента е повече от плашеща - почвите са преовлажнени, пролетната сеитба закъснява, а фермерите правят допълнителни харчове за третиране на есенниците с препарати. Наред с това заради градушки, наводнения и бедствия през миналата година браншът понесе значителни загуби. Последствията - тази година бяха засети с 2 млн. декара по-малко пшеница.

Не се оправдаха и очакванията на бранша за по-скъпо жито от началото на тази година, след като от 1 февруари Русия въведе мито за експорта на зърно. Москва е основен производител в Черноморския басейн и затова въведеният налог за износ на пшеница от поне 35 евро на тон се очакваше да направи експорта оттам нерентабилен и със сигурност да го намали. А това беше шанс липсващите количества да се закупят от българските зърнопроизводители и търговци.

Изгледите за новата реколта стават още по-песимистични и заради задаващите се излишъци на пазара на зърно. Световният съвет по зърното вече увеличи оценката си за добива от пшеница в света през настоящия сезон с 2 млн. т. в сравнение с януарската прогноза. Така новите разчети са за добиви от рекордните 719 млн. т., а това е с 6 млн. т. повече спрямо очакваното за миналата година. По-малките приходи, които за поредна година ще постъпят в земеделието, ще се отразят негативно на бранша, а оттам и цената на земята ще продължи да върви надолу, заключават земеделските производители.