Считаме, че Юлиян Попов не постига реални резултати, които да подобрят качеството на средата за живот на българите, заявиха от партията

Партия "Зелено движение", която е част от "Демократична България", сваля доверието си от министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.

"Считаме, че министър Юлиян Попов не е достатъчно амбициозен в реформите на сектор “Околна среда” и не постига реални резултати, които да подобрят качеството на средата за живот на българите", заявиха от "Зелено движение".

"Българската околна среда, българските граждани и българската природа се нуждаят от министър, който да предприеме бързи и ефективни позитивни промени на националните политики за околна среда и климат, каквито за съжаление липсват през последните шест месеца", посочват още от партията в своята позиция.

Публикуваме пълния текст на позицията на "Зелено движение":

На 6 декември 2023 г. кабинетът Денков завърши първите шест месеца от своето управление. Зелено движение, като партия подкрепила кабинета, оценява като подходящ момент да оцени свършеното от него в областите, в които политическата ни партия работи и има инициативи.

ПП “Зелено движение” отчита сериозна загуба на темпо в реформите на сектор “Околна среда и промени в климата”. Част “Околна среда и води” на правителствената програма бе заложена без големи амбиции и с отлагане във времето на малкото включени от предизборната програма на ПП-ДБ промени и реформи. За изминалите шест месеца бе приета Националната стратегия по околна среда, обявени защитени зони и територии, определени границите на водния обект Боянско блато, осигурен павилион и участие в Световната среща за климата в Дубай, но с това се изчерпват публичните резултати от работа на министерството. В същото време МОСВ пропусна да прояви активност в широк кръг теми от неговите задължения и отговорности като:

1. Приетата пътна карта за климатична неутралност остава единствено политическа декларация без междинните си цели.

2. Приетият по предложение на МОСВ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие отложи прилагането на консервационни и превантивни мерки в защитените зони от Натура 2000 мрежата след 2028 г., което е нарушение на европейските директиви и допълнително ще утежни положението на България по едно течащо дело за неизпълнението им пред Съда на ЕС и във втора текуща наказателна процедура.

3. Отказа да предприеме ключови действия за опазване на биологичното разнообразие, залегнали в ПВУ, включително: Възстановяване на 30 000 ha широколистни гори на мястото на съхнещите иглолистни култури; Възстановяване на 100 ha изгорели или изсъхнали гори; Създаване на 80 ha нови полезащитни пояси; Създаване на 10 ha нови крайречни гори; Изграждане на 30 автоматични станции за наблюдение и ранно откриване на горски пожари; Създаване на една нова и възстановяване на 6 увредени влажни зони, вкл. Драгоманското, Алдомировско, Байкалско и Калимошко блата, Остров Вардим, Чаирските езера и торфищата на Витоша; Премахване на миграционни бариери за рибите в речни участъци с обща дължина от 400 km; Изкупуване на 285 ha имоти частна собственост за възстановяване на ключови за климата екосистеми; Създаване на консервационни програми за местни видове, включително центрове за бедстващи животни в три зоопарка; оборудване на 5 зоопарка за образователни програми; Изграждане на единна публична информационна система за горите; Провеждане на 2700 обучения на деца и ученици за значението на горите и биоразнообразието.

4. Отказа да предприеме ключови действия в управлението на водите, включително залегнали в проекта на ПВУ, като създаване на национална мониторингова система за измерване на количествата на водите, в т.ч. доставка на 10 метеорологични радари, 129 метеорологични и 376 хидроложки станции, системи за измерване в реално време на нивото на язовирите, иззетите и заустени водни количества от реките и екологичния отток в тях.

5. Проектите за нови Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) са с по-лошо качество от предходните, като ключови мерки за предотвратяване риска и намаляване на щетите от наводнения са изключени от тези документи (напр. забраната за сеч на крайбрежна растителност по реките). Въпреки драматичните щети и погубените човешки животи край Царево и Аспарухово, не са предвидени никакви мерки срещу засипването и застрояването на речни корита с непостоянна оводненост или строителството в заливните речни тераси; няма мерки срещу намаляване на проводимостта на речните корита в следствие на хидроинженерни съоръжения, като мостове, например. Част от мерките звучат определено ненаучно и са лош превод от английски език. Намираме за грешно ПУРН да откаже да предвиди мерки в обхвата на наводненията в Царево и Карловско и да ги отлага за следващият план. Противно на предложенията на заинтересованата общественост, поречието на Стряма край селата Богдан, Слатина и Каравелово не е включено сред районите със значителен потенциален риск от наводнения. Същевременно, екологичната оценка (ЕО) и оценката на съвместимост (ОСВ) на ПУРН не идентифицират ключови пропуски в тях и не въвеждат необходимите мерки за повишаване на качеството им. Нещо повече, на 01.12.2023 г., в петък-вечер, министърът на околната среда и водите издаде решения за допускане на предварително изпълнение на становище по ЕО, с което са съгласувани ПУРН. Тези решения на министър Юлиян Попов дава възможност МС да утвърди стратегически документ с много ниско качество, като компрометира инструментите за бъдещото управление на риска от наводнения в страната и е предпоставка за нови наказателни процедури от страна на ЕК. Най-лошото е, че това решение затваря възможността да се усъвършенства ПУРН.

6. Новите ПУРБ (2022-2027) все още не са публикувани за обществено обсъждане, нито са представени подкрепящи ги документи, като методиката за минимален допустим отток, или оценката на екологичното състояние на водните тела. За тези документи тепърва ще се провеждат процедури за ЕО и ОСВ по ЗООС и ЗБР, което значи, че текущата наказателна процедура за забавянето на ПУРН и ПУРБ ще продължи и бързането с приемането на некачествен ПУРН е лишено от основания.

7. Редица реки бяха отровени през последните месеци (Боянска, Чепинска, Шаварница, Бели Лом, Девинска, Черна, Малък Искър, Марица, Ботуня, Янтра и др.). Дори при установяване на извършителя, структурите на МОСВ не стартират процедури за прилагане на ЗОПОЕЩ и не инициират оценка на отрицателните въздействия върху речните екосистеми. Вместо да предпишат адекватни възстановителни мерки, често препоръчват вредни за екосистемата, противозаконни зарибявания с чуждоземни видове пъстърва (напр. по река Девинска), или пък тенденциозно прикриват вината на ВЕЦ (напр. изпускането на утайки от задбаражното езеро в р. Черна).

8. Липса на проактивни действия спрямо наказателните процедури срещу България в сектор “Околна среда”. Завършването на стъпките, предприети от кабинета Петков, не е достатъчно, за да се затворят тези процедури. МОСВ продължава да заявява, че в България няма случаи на липса на транспозиция на европейското законодателство, независимо че са активни няколкото наказателни процедури в тази област.

9. Прикриване на причините за наводнението в община Царево, криещи се в големи дефицити в управлението на водите, управлението на риска от наводнения и действията на РИОСВ – Бургас и Басейнова дирекция “Черноморски район”.

10. Отказ от създаване на строга система за защита на видове.

11. Не се предприемат мерки за защита на гражданите на Русе, Нова Загора, Разград и други населени места от неприятни миризми.

12. Отказ от използване на капацитета на българското общество в решаване на проблемите в околната среда и изменението на климата. Академичните, университетските и научни среди, неправителствените организации продължават да са изключени от процесите по определяне на позициите на България в областта на европейските политики, целите в Натура 2000 мрежата, мониторинга на биологичното разнообразие, целите за опазване на въздуха на общинско ниво и т.н.

13. По случая с опазване на Кресненския пролом, МОСВ продължава грешната политика на множество предишни правителства, водеща до увреждане на биологичното разнообразие и одобрение на проекти с незавършени процедури по ОВОС и оценка за съвместимост. .

14. Продължават да се издават разрешения за добив на инертни материали от коритата на реките.

15. Липсва каквито и да е промени в политиките свързани с управление на строителните отпадъци и тяхното рециклиране, което превръща ландшафта около населените места в поредица от неорганизирани сметища.

16. Забавяне въвеждането на депозитна система при опаковките.

17. Средствата от ОПОС не се използват, за да задоволят поне частично липсата на инвестиции в сектора, а се насочват към инструменти, които нямат връзка с него, като 243 милиона лева насочени към SAFE за помощи за МСП.

18. Министерството на околната среда и водите се връща към най-мрачните си времена като източник на неверни и подвеждащи твърдения и информации за гражданите (напр. информация за решенията на Бернската конвенция, информация за възстановяване на лифтовете в Природен парк Витоша и т.н.)

19. Немотивирани персонални решения, за които общественото мнение остава с впечатления за обслужване на определени икономически интереси, като например директорът на РИОСВ Стара Загора.

Преди шест месеца Зелено движение подкрепи кабинета Денков като даде шанс на нашите политически партньори от коалиция “Продължаваме Промяната – Демократична България” за реализиране на ключовите реформи в България, базирани на заложените в програмата ни цели и ценности за борба с корупцията, приемането ни в Шенген и еврозоната и модернизация и декарбонизация на икономиката. Тогава посочихме, че няма да се поколебаем да критикуваме министри от кабинета, чиито действия не са достатъчно амбициозни, и че всеки министър ще носи лична отговорност за действията си.

Шест месеца по-късно, считаме, че министър Юлиян Попов не е достатъчно амбициозен в реформите на сектор “Околна среда” и не постига реални резултати, които да подобрят качеството на средата за живот на българите.

Водени от горното, ние от ПП “Зелено движение” сваляме доверието си от Юлиян Попов като министър на околната среда и водите. Българската околна среда, българските граждани и българската природа се нуждаят от министър, който да предприеме бързи и ефективни позитивни промени на националните политики за околна среда и климат, каквито за съжаление липсват през последните шест месеца.