На кои от актуалните въпроси за новия вариант на COVID-19 – Омикрон науката вече има отговор.

Каква е наличната информация до момента - доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, ръководител на отдел „Вирусология“ в Националния център по заразни и паразитни болести, отговаря, научаваме от Единния информационен портал:

Какво знае до момента науката за новия вариант на SARS-CoV-2?

Все още не знае много, защото Омикрон е само на няколко дни. Това, което ни е известно, е пълната му секвенция, т.е. последователността, в която са подредени нуклеотидите, “тухличките”, изграждащи неговата нуклеинова киселина. Секвенирането на новия вариант Омикрон установи, че около 30 от новите мутации, появили се в него, се намират в шипчестия протеин. Това е тревожно и буди безпокойство, защото някои от тези мутации са познати и за тях се знае, че са белег за повишена заразност. Има и непознати досега мутации, и трябва да се види какъв ще бъде ефектът им. Така че до момента знаем, че имаме един нов вариант, който трябва да бъде проследяван с повишено внимание, защото наблюденията показват вероятност заразността му да е силно повишена. За по-малко от месец той успя да повиши десетократно броя на инфектираните хора в Южна Африка.

Каква е симптоматиката му, има ли по-висок риск от тежко преболедуване, хоспитализации и летален изход, в сравнение с останалите установени варианти?

За да може да се отговори коректно, е нужно време, през което да се съберат данни. Минали са едва няколко дни, откакто е установен новият вариант Омикрон. Наблюденията на колегите в Република Южна Африка установяват 10-кратно увеличение на новозаразените през месец ноември, но да не забравяме, че в началото на месеца все още не е установено дали това е Омикрон. Трябва тепърва да се разбере дали всички тези случаи на повишена заразност се дължат наистина на него. Засега не се наблюдава променена симптоматика. Напротив – изглежда, че заболяването преминава относително леко, но да не забравяме, че Република Южна Африка е с относително младо население със средна възраст около 27,4 години. За сравнение - медианната възраст на европейското население е 43,9 години, а за България, в частност, е 44,6 години. Следователно регистрираните, заразени с новия вариант, ако са с него, разбира се, са с характеристиките на болестта COVID-19, както е в тяхната възрастова група, но най-вероятно преобладават млади индивиди просто поради демографските особености на обществото там. При тях знаем, че протичането е много по-леко в сравнение с хората в напреднала възраст. Така че дали има по-тежко преболедуване, това ще се разбере по-нататък, просто защото трябва да се натрупат данни. Когато сме предварително подготвени, обаче, и най-неблагоприятният сценарий би се развил далеч по-добре.

Одобрените за приложение в ЕС ваксини осигуряват ли надеждна защита и срещу Омикрон?

Това също е рано да се каже. Трябва да се види колко от ваксинираните хора са се разболели от Омикрон, колко от тях – тежко, и колко от разболелите се тежко са стигнали до летален изход. Наблюдавайки мутациите и разглеждайки едномесечното повишение на заразността в Република Южна Африка, би могло да се предположи, че ваксините ще осигурят достатъчно добра защита и от този вариант.

За кого е най-опасен той?

При всички положения всеки човек, който има придружаващо заболяване, напреднала възраст, изобщо някой от рисковите фактори, е сред хората с по-сериозна прогноза за протичане на болестта. Затова апелирам към ваксиниране. Сега е моментът всеки, който се колебае, да се ваксинира, както и ваксинираните хора, при които са минали повече от 7-8 месеца от завършване на имунизационния курс, да се реваксинират.

Каква е ролята на нефармацевтичните мерк, като спазване на физическа дистанция, носене на маски, често миене на ръцете за предпазването от Омикрон?

Опитът на съвременната медицина е показал това - от около две столетия се прилагат ваксини, а карантинни, нефармацевтични мерки се спазват от хилядолетия. Макар и не на 100 %, те са доказали ефективността си. Благодарение на ваксинациите имаме болести, които са изкоренени, като едрата шарка; които са на прага на изкореняването, като детският паралич; които са на прага на елиминацията им, като рубеола, морбили. Така че ваксината е един доказал се метод за ограничаване на инфекциозните болести. Подпомагащо към действието на ваксините е прилагането на нефармацевтичните мерки. Ползата е голяма.

Каква е разликата между антителата след преболедуване и след ваксинация срещу COVID-19?

Антителата са различни класове. Насочени са срещу различни антигенни участъци на вируса. След преболедуване се изгражда т. нар. пост-инфекциозен имунитет, при който изградените антитела са срещу всички антигенни епитопи на вируса. Само че заедно с антителата след преболедуване можем да получим и всички „екстри“ от усложнен тежък COVID. Знаем, че той е болест на тромбозата - води до усложнения от тромбози. Има и опасност от дълъг COVID, от пост COVID синдром и редица други неблагоприятни последици, които може да си „спечелим“ заедно с на пръв поглед добре изглеждащия много широкоспектърен пост-инфекциозен имунитет.

От друга страна, за времето, през което са приложени вече няколко милиарда дози от ваксините, се доказа профилът на тяхната безопасност. Ваксините са под непрекъснато наблюдение - съобщават се нежеланите реакции, съответно се осъвременяват кратките характеристики на продукта. След ваксинация се получават антитела, т.нар. постваксинални антитела, които специално при РНК ваксините и при векторните ваксини са насочени срещу вирусния S-белтък. Разликата между постинфекциозния и постваксиналния имунитет се състои в това, че при преболедуване не се знае с каква доза е стимулирана имунната система, за да отговори със съответния имунен отговор, т. е. имунният отговор може да не бъде достатъчно напрегнат. Докато при ваксинирането знаем точно определена доза, точно какъв вид и количество и каква сила на имунния отговор да очакваме. Голямото предимство на ваксинацията е, че образуването на антитела се осъществява, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дългосрочни, а понякога и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 притежава фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във ваксината, имунната система на ваксинирания индивид е в състояние да разгърне пълната си сила. Така че и постинфекциозните, и постваксиналните антитела имат своите предимства, както понякога и недостатъци. Хубавото е, че новите ваксини, изработени въз основа на модерните нови технологии - информационна РНК и векторни ваксини, достатъчно добре стимулират изграждането и на Т-клетъчен имунитет. Така че моето лично мнение, както и на повечето колеги, е, че много по-добре е да придобием постваксинален имунитет - след ваксинация, защото това ще ни спести усложненията от преболедуване на COVID-19.

Освен това вече има много изследвания, че имунитетът, получен в резултат на преболедуване и след това – усилване с ваксиниране, е изключително напрегнат и дълготраен. Това е т. нар. хибриден имунитет. Ето защо, е важно преболедувалите също да бъдат ваксинирани. Така ще имат един много мощен имунен отговор.