Министерството, което иначе не забелязва смъртността от COVID-19 у нас, тръгна да опровергава неопровержими данни

Третият локдаун у нас закъсня фатално и данните за заболелите и хоспитализираните го доказват. България задмина всички рекорди на ужаса от миналата година, а по всичко личи, че още не сме видели най-лошото. Доколкото за премиера пандемията е събитие от състезателен характер, страната ни се набива на очи от първите места на няколко трагични класации, пише Диляна Димитрова във вестник Сега.

За първите две седмици на март смъртността у нас e 15.7 на 100 000 души - четвъртата най-висока сред 30 държави в ЕС/ЕИП (новите данни вероятно ще са по-лоши и ще бъдат обявени в четвъртък). Смъртността се увеличи за 2 седмици със 124%, което ни отрежда трето място в света по интензитет на нарастване. Сред 20-те държави, където пандемията в момента е най-силна, ние сме втори в света след Мексико по дял на смъртните случаи от заболелите с доказан COVID-19.

Всичко това досега не заслужи вниманието на здравния министър проф. Костадин Ангелов, а колегите му в последните дни се кахърят повече за стоката на ресторантите, отколкото за болните и починалите. Последната констатация обаче - за второто ни място, най-сетне предизвика коментар от министъра. Във вторник от Ямбол, където отваряше място за нови болни с COVID-19, проф. Ангелов се възмути от статистиката, която е на американския институт "Джонс Хопкинс". "Сравняват се несравними показатели. Сравняваме България с държави, които имат много повече тестове, у нас са значително по-малко. Ако тестовете бъдат пропорционални, ние няма да бъдем на това място по смъртност", заяви министърът, без да оспорва самите числа.

Изявлението бе последвано от уточнение на МЗ. "България е на 10-о място по починали лица с потвърден COVID-19 на 100 000 души. Преди страната ни се нареждат Сан Марино, Чехия, Белгия, Черна гора, Словения, Великобритания, Унгария, Босна и Херцеговина и Италия. С 4% смъртност при потвърдените случаи на COVID-19 страната ни е  на 14-о място", изтъква министерството. В съобщението внимателно информацията на "Джонс Хопкинс" не е определена като неточна. Защото тя е съвсем коректна - "Джонс Хопкинс" е един от най-авторитетните източници на данни за пандемията от първите й дни.

Този спор за статистиката е недостойно занимание - за близките на 12 307 жертви на пандемията у нас няма никакво значение дали сме на второ или на десето място. От опроверженията на МЗ обаче научихме няколко смущаващи неща:

- Министърът държи да се знае кой е пред или след нас, но не коментира самите показатели, зад които само за последните 2 седмици стоят 1308 изгубени живота. Тези числа са красноречиво доказателство за провала на правителството в управлението на пандемията, въпреки че преди седмица Ангелов считаше, че е рано за равносметка. С хаотични действия властите подведоха и хора, и ресторанти, и други бизнеси, че от 1 март нататък данните няма да важат. А сега с 10-дневния локдаун държат всички в шах, докато обясняват, че вълната ще се надига още 2-3 седмици.

- Ситуацията в момента, когато болници настаняват болни в коридорите и столовата, не буди тревога у управляващите, напротив. "Доволен съм, че при тези данни системата удържа на този натиск. И ще направим цялата организация такава, че да издържим, а не да сме държави като Гърция да искаме помощ, особено в реанимацията", каза проф. Ангелов във вторник. Сравнението с Гърция обаче трудно може да бъде в наша полза - жертвите на пандемията там са малко над 7000. Идеята да искаме помощ отвън пък не звучи толкова екзотично, особено на фона на гафовете с ваксините и поредните липси на животоспасяващи лекарства като ремдесивир. А болниците удържат на натиска с цената на нечовешки усилия и нечовешки условия, при силно нарушен баланс в системата. От месеци например бившият здравен министър Петър Москов пита защо една шепа болници поемат цялата тежест на пандемията, след като имаме една от най-раздутите системи от лечебни заведения в Европа.

- Скритата заболеваемост у нас не е тайна за никого, но е повече от странно, че министърът я признава без сянка от смущение, за да се хвали с т.нар. български модел. В неговите думи това звучи просто като статистически проблем, но тази скрита заболеваемост не само ускорява разпространението на заразата и част от нея продължава да бъде скрита, но води и до загуба на осигурителни права като болнични например - още един челен опит на великия български модел.