Половин година след документирането на първия бобър у нас вече са открити още над 20 находища

За научното откритие за завръщането на бобъра разказва д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет в София в интервю, публикувано от Съюз на ловците и риболовците в България

Господин Коджабашев, как регистрирахте присъствието на бобъра в България?

– Първата информация за прегризани тополови дървета в Поломието е от края на септември 2020 г., а целенасочените проучвания за доказване на присъствие на бобри започнахме в края на зимата на 2021 г. Споделих с колеги сензационната ни научна констатация и първата им реакция беше: „Откъде знаеш, че някой не си е направил частен зоопарк, а като му е писнало да ги храни, не ги е пуснал покрай реката?“. Това ме амбицира още повече и скоро регистрирахме присъствието на бобри в басейна на река Русенски Лом. И тогава възникна вторият въпрос: „Откъде си сигурен, че бобрите не са канадски и не са инвазивни за Европа и за България?“

Конкретно историята е следната: моята бивша студентка инж. Десислава Цвяткова, която е служител на Държавно горско стопанство-Бяла, при оглед на участъка ѝ в края на септември 2020 г. установява повалянето на голяма топола. Прави ѝ впечатление странното „отсичане“ на дървото под конус и споделя видяното с колегите си Милен Игнатов и Красимир Кръстев. Поради напредването на лошото време ред за повторен оглед идва едва през февруари. Тогава горските служители попадат на второ, странно „отсечено“ гигантско тополово дърво, което е съборено напречно на реката.

След като получих снимка от тях, реагирах веднага на познатите за бобрите знаци и помолих колегите да направят бърз оглед на крайбрежните ивици с акцент върху прегризани по подобен начин стволове на върби и други дървета. Посъветвах ги да снимат всичко подозрително, тоест – всякакви следи от жизнените дейности на бобри и други животни. Така „уликите“ започнаха да се събират – попаднахме на следи, на тунели, на двойно „изпилени“ като пясъчен часовник стволове на върби, които лесно могат да се объркат с отсечени от брадва. Повалените тополи с внушителни размери бяха насочени напреки на течението на реките, така че да се използват за прочутото „забентване“. Амбицирах се и сложихме камери, но се оказа, че заснемането на животното не е проста работа, защото бобърът е активен главно нощем и се придвижва основно по вода. Отне ни около месец и половина. Междувременно се намериха свидетелства и от местни хора – ловец ни изпрати снимки на бобър, а риболовец, който постоянно посещава този участък, успя да заснеме видеоклипчета как животните буквално преминават пред въдиците му, влачейки клони. После бобър попадна и в нашите фотокапани. Оттам нататък беше много важно с помощта на фотоматериала да го различим от канадския бобър, който е внасян в Европа, и да докажем, че става дума за евразийски бобър. Благодарение на множеството снимки успяхме. Оказа се, че става дума за двойка, която обитава участък с дължина около 3-5 км.

Още ли е тайна точното място, където са документирани?

– Мисля, че вече може да са каже – то е по реките Черни и Баниски Лом между селата Чилнов, Широково и Пепелина, на отстояние около 60 км от Дунав. Интересното е, че мястото не е много подходящо за бобри, понеже реката е коригирана и е твърде вкопана в брега. От друга страна обаче има подходяща хранителна база и е сравнително спокойно. Там постоянно има по един-двама рибари, като единият от тях – Илия Ангьозов, много ни помага в наблюдението на животните и постоянно ни информира за тях. Оказа се, че присъствието на тези хора въобще не притеснява бобрите.

Измина близо половин година от съобщенията, които направихте първо в научното списание „Acta Zoologica Bulgarica”, а после и в масовата преса? За това време каква информация още успяхте да съберете?

– Да, продължихме да следим развитието на конкретната двойка. Направихме няколко експедиции, опитахме се да докажем размножаването на бобрите, но това също се оказа много трудна задача. За още по-голямо наше съжаление засега не успяваме да направим генетичен анализ чрез извличане на ДНК от намерени косми, което е от изключително значение, за да разберем произхода на животните, които може да се окажат уникални и единствени потомци на подвида, обитавал някога Балканския полуостров, считан за напълно изчезнал през 19 век. Местни ловци и рибари твърдят, че тези животни си ги е имало винаги в реката и никой не ги закача.

В Европа се реинтродуцират бобри, които са генетично чужди на нашите земи, и единствено ако сме сигурни, че първоначалната находка също е от „чужд“ генетичен материал, имаме право да допуснем тяхното разселване. В противен случай сме длъжни да направим всичко възможно да опазим нашите генетични ресурси. Такива южно разпространени бобри биха били безценни както за България, така за целия ареал на вида. В момента подготвяме нова научна публикация, в която ще съобщим, че имаме доказателства за над 20 нови находища на бобри по течението на Дунав и две реки от водосбора му. На практика видът вече се среща почти по целия български участък – от гр. Силистра до района на вливането на река Скомля при изоставените рибарници „Орсоя“. Установени са животни по много дунавски острови и по българския бряг, като продължават да пристигат нови данни. Другата важна новост е, че разполагаме с доказателства за навлизане на бобъра и в друг дунавски приток. Става въпрос за 15-километров участък от река Янтра на около 50 км от вливането ѝ в Дунав. Първоначално получихме информацията за там от любители риболовци, които сами ни потърсиха, след като излязоха публикациите ни за бобрите в пресата. В момента следим изключително внимателно тази колония. Може да сме почти сигурни, че бобрите са навлезли и в други реки. А като се има предвид, че това е бързо експанзиращ вид, смятам, че вече има голям шанс той да се завърне трайно в България, след като е бил масово избит още преди повече от 250 години.

Разположили ли сте камери по всичките тези места?

– Находищата са документирани по следи от жизнени дейности – стъпални отпечатъци, прегризани стволове и видени животни. Няма нужда от камери, за да удостоверим съборени и прегризани дървета по специфичния начин, по който го правят само бобрите. По островите на Дунав имаме установени бърлоги и хатки (бел.ред – специфичните „къщички“ на бобрите от камари с клони, достигащи до 3-4 м в диаметър и до 2 м височина).

Как събирате тези сведения?

– Получаваме ги по различни канали: от рибари и ловци – професионални и любители, от горски служители, от природолюбители и природозащитници. Постоянно съм във връзка с тях и получавам доказателства във вид на снимков материал или устни съобщения. Но много хора първоначално се притесняват и крият за новите си находки, споделят трудно и то „с половин уста“. В отговор на мои официални запитвания горските власти се въздържат от официални потвърждения или изискват разрешение от по-висшите си инстанции. Често информацията се крие под най-различни претексти.

Каква може да е причината за тази потайност?

– Явно всеки си има своите основания, аз мога само да гадая за тях. Горските служители вероятно се страхуват, че ако в техните райони се докаже присъствие на бобър, това може да доведе до забрана за залесяване с топола и да се наложат ограничения върху дърводобива по островите. Не бих изключил някои да си правят сметка, докато още не се е чуло за присъствието на бобрите, грубо казано да се опитат да ги „очистят”…

При професионалните рибари мотивът може да е друг. Примерно притеснения, че ако се разчуе за бобри, които се давят в техните винтери или се оплитат в мрежите, това може да доведе до забрана на риболова в определени места или с определени уреди. Колкото до ловците – за съжаление, някои от тях са склонни да бракониерстват. Вече разполагам със снимки на бракониерски убити бобри. Допускам, че някои от тях може да са отстреляни по погрешка и от незнание. Но такъв човек много трудно ще свидетелства официално за срещи с бобър. Впрочем българските ловци трябва да се научат да различават бобъра от видрата, нутрията, ондатрата и норката, което изисква определени знания и умения. Освен по преки наблюдения видът трябва да бъде разпознаван и по следите от жизнените му дейности.

Какво знаехме за бобъра преди да се потвърди завръщането му у нас?

-На български език почти няма литература за бобъра, тъй като видът се счита за изчезнал много отдавна – между 1750 и 1850 г. Този период приблизително съвпада с изтребването му и в почти цяла Европа. Темата е много добре разработена от известния покоен зоолог Николай Боев, който е събрал множество сведения за присъствието му по българските земи. Известно е, че към 1900 г. на континента остават само 8 отделни популации с обща численост около 1200 животни. Благодарение на успешната реинтродукция и доброто управление на вида в момента числеността му в Европа е около 1.6 млн. индивида, а в някои страни с високи запаси той се управлява и като ловен обект.

Синът на Николай Боев – проф. Златозар Боев, заедно с проф. Николай Спасов имат важни публикации за изкопаемите остатъци от бобри по нашите земи. Част от находките са от места, близо до които сега се появяват новите находища. За едно от последните местообитания на бобри у нас се е считал районът на р. Янтра във Великотърновско, като не е изключена напълно възможността и в момента там да има автохтонни животни, макар това да е много малко вероятно. Други такива находища са се намирали във водосборния басейн на Янтра – по притока и Стара река, както и в съседния водосбор на Камчия в района на Върбишкия проход. Изкопни находки от бобри са намирани и в други участъци на Дунавската равнина, както и по поречието на Тунджа.

Имате ли вече отговор на въпроса как бобърът се е завърнал в България?

– Хипотезите са три. Първата е за оцеляла през вековете местна автохтонна популация. Тоест, допускаме, че в поречието на Русенски Лом имаме реликтно находище на бобри. Тази хипотеза се храни от твърдения на местни рибари. В района се споменават и твърдения на стар ловец, който през 1969 г. отстрелял по погрешка подобно животно, смятайки го за видра, която тогава не е била защитен вид. Уплашен от грешката, която направил, той споделил за случая само пред много тесен кръг от свои приятели и така доказателствената кожа до ден днешен си остава в сферата на „научните хипотези“.

Каквато и да е истината за тези случаи, по-важно е можем ли да допуснем за възможно да съществуват находища на животни с много ниска численост, които се съхраняват през вековете в непристъпни и безлюдни места. Според мен, такава хипотеза не може да се изключи напълно и веднага давам пример с риса в България. А също и с европейската норка, чието присъствие у нас досега не е доказано от науката, но пък е известно за наблюдения и кожи от районите на Свищов, Русе, с. Сребърна и Силистра. А в случая с бобъра също става дума за доста потаен бозайник. Единственият начин тази хипотеза да се потвърди или да се отхвърли е като направим генетични изследвания. Мисля, че скоро и този проблем ще бъде решен. Тогава със сигурност ще можем да заявим с какъв генетичен произход са установените у нас бобри.

Коя е втората теория за появата им?

– Тя е свързана с реинтродукцията на вида в Румъния, където в периода 1998-2001 г. са разселени 181 бобъра на три места във водосбора на Дунав – река Муреш в Карпатската област, водосборите на р. Олт и р. Яломица в румънската част на Дунавската равнина. Третото място – поречието на Яломица, при гр. Слобозия е на отстояние около 55 км по права линия от Силистра.

През 2011 г. бобрите от тази река достигат до делтата на Дунав, а от миналата година присъствието на вида е констатирано и в р. Прут в Молдова. Трите румънски реинтродуцентни популации се развиват много бързо и динамично и към 2018 г. достигат до около 2200 -2500 животни. Модели на румънските ни колеги предполагат, че през следващите 5 години количеството на бобрите ще нарасне до оптималното, което може да „поеме“ територията на страната. Бобрите по Дунав, както и по водосборните системи на р. Яломица, могат да достигнат българските територии, но… има и трета хипотеза. Засега не желая да влизам във всички подробности по нея, но най-общо казано става дума за масирано разселване на животни по поречието на Дунав през изминалите няколко години.

Тоест у нас са правени опити за реинтродукция, подобно на проекта в Румъния?

– Не съвсем, защото моето предположение е за нелегално разселване. По време на реинтродукцията на вида в Румъния са се провеждали разговори за паралелен проект и с българската страна.

Информацията по въпроса е много оскъдна, но е известно, че разговорите с български компетентни органи и НПО са били водени от Баварската фондация за защита на природата и от централата на WWF. Едно от местата, предвидени за разселване на бобри, са били острови в близост до Русе, а второто място така и си остава за доуточняване. Известно е също така, че водеща фигура в тези разговори е бил немският зоолог Герхард Шваб от баварската фондация, който отговаря за възстановяване на бобъра по цялото течение на Дунав. По някакви причини обаче до споразумение не се е стигнало и официално бобри не са били разселени в България.

Между другото, Бавария е един от най-успешните примери за реинтродукция на бобъра, откъдето в по-късни периоди животни са били разселени в по-голямата част от водосборите на Дунав. От всички европейски страни, имащи такива участъци, единствено в България не са разселвани и възстановени евразийските бобри. С интерес следя през годините една научна карта за разпространението на бобъра, която правят наши европейски колеги. От 2002 г. в нея се появява нова присъствена точка в дунавския сектор на български участък около Русе. За наличието на реинтродуцирани бобри там, както и в съседните румънски територии, няма никакви официални сведения и източници, но колегите продължават да маркират тази точка при всяка актуализация на картата. А в един момент се оказа, че бобрите не само се появиха, но и успешно колонизираха както районите около Русе, така и почти цялото поречие на Дунав с островите. Та, да се върнем към маркираното „случайно“ петно от картата с разпространението на бобъра в Европа – произходът му и досега остава неизяснен и „забулена в неизвестност загадка“…

На коя от трите версии сте най-склонен да се опрете?

-Към момента за мен най-достоверна е третата, макар да не се отказвам окончателно и от останалите две. Необходими са още време и проверки на всички възможни хипотези за достигане до истината.

Какъв е статутът на вида в момента?

В България бобърът няма никакъв статут. Не присъства в Червената книга, защото се счита за отдавна изчезнал вид. Същевременно е включен в Директива 92/43 на ЕС за местообитанията, което му дава защита на европейско ниво, фигурира и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Състоянието на вида в световен план обаче не се оценява като критично, тъй като вече е възстановен почти в целия му ареал, без южните участъци, в които влиза и България. Още след като излезе научната публикация за завръщането на бобъра у нас, отправих мотивирано предложение до МОСВ за започване на процедура за обявяването му за защитен вид. По неизвестни за мен причини процедурата се бави. Считам, че липсата на нормативна законодателна база за защитата на вида у нас е много сериозен проблем, защото бобрите, обитаващи река Дунав, са колкото български, толкова и румънски, а там видът е защитен и за възстановяването му и опазването му са положени много грижи и изхарчени финансови ресурси, което изисква адекватно и толерантно поведение и от българското природозащитно ведомство. На този етап считам, че прилагането на европейското законодателство, защитаващо вида чрез екологичната мрежа „Натура 2000“ и Директивата за местообитанията, е достатъчно, за да не се посяга на тези животни под никакъв претекст, дори ако възникнат конфликти на интереси, каквито са възможни.

Какви биха били последствията от обявяването на вида за защитен?

– Бобърът ще бъде включен като защитен и целеви вид за опазване и контрол във всички свои находища, намиращи се в защитените зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, както и във всички защитени територии. Личното ми мнение е, че той може да бъде по-добре защитен, ако популацията му се контролира и управлява чрез изготвянето на Национален пан за опазване на вида, който да влезе като част от европейската стратегия за възстановяването му в системата на река Дунав.

Може ли бобърът да стане стопански ценен и ловен обект?

– В някой европейски и американски страни, където числеността и плътността на бобрите е висока, те са традиционни ловни обекти. Засега за България това може да е само хипотетична цел и идея. За това ще може да говорим примерно след 20-30 години, когато числеността на бобъра се увеличи. Тоест да може да се управлява като дивата коза и глухаря, които са със специален ловен статут в България.

Как ще се отрази на природата ни завръщането на бобъра?

– Ползите са доказани в множество научни публикации. Бобърът безспорно въздейства върху всяка река, която обитава, тъй като природата го е създала със задачата да бъде естественият хидроинженер. Този най-голям гризач по нашите географски ширини прави по неповторим начин бентове и разливи, които са необходими за съществуването на цялото речно биоразнообразие. Умее целенасочено да събаря големи дървета перпендикулярно на течението на реката, а под тях започва да струпва огризаните клони. Зад този импровизиран бент се образуват разливи, които не само са най-подходящото място за размножителния процес на рибата, но и създават възможност за пълноценно изхранване на новоизлюпените малки понеже плитчините задържат и множество други организми. Да не говорим, че в периоди на поройни дъждове такива места регулират движението на водния поток, така че той да не предизвиква опустошителни наводнения. Изгражданите от бобрите естествени бентове не заприщват напълно и завинаги речното корито, запазвайки частично неговата проходимост, което не може да се гарантира с изграждането на изкуствени бентове или язовири. Изброеното важи повече за вътрешните реки, а конкретно за островите по Дунав може да има други ползи. От години наблюдаваме ниско ниво на реката, заради което заливните зони на островите бързо пресъхват. А те имат огромно значение като места за размножаване на дунавската риба и изхранване на малките. Предположението ми е, че едно от нещата, които бобърът ще свърши, е да спре оттичането на водите от вътрешноостровните блата.

А ефектите върху горското стопанство? Сам споменахте за опасенията на горски служители…

– Тези опасения са известни, но трябва да се има предвид две неща. Първо, бобърът се храни с дървесина само през студения период на годината, а през топлите месеци предпочита водната растителност. Колкото до тополите, те не са основната му храна. Събаря ги само на места, които са подходящи за забентване. А иначе се храни главно с върбите, които са бързовъзстановяващ се вид.

Да, бобърът може да влезе в дребен конфликт с горското стопанство, прегризвайки примерно няколко тополи. Но монетата има и обратна страна. Тези, които ще го припознаят за „враг“, би трябвало да знаят, че тополата се развива най-бързо и най-добре там, където има заливни тераси на реката. А бобърът способства именно за по-дългото задържане на водата в такива места. Трябва да се знае, че той посяга само на най-близкостоящите до водата дървета в периметър от 5 м, а в зоната над 20-30 м прегризванията са редки изключения.

Как бобърът взаимодейства с останалите животни?

– Бих казал, че се отличава с изключително толерантно поведение спрямо другите видове въпреки своите размери и сила. На местата, в които заснехме бобър, във фотокапаните ни попаднаха и всички видове хищници, характерни за съответния район. Там, където има бобър, задължително в съседство се намират лисици, които се ползват от пътеките му. Също така сме заснели белки, язовци, видри, включително нутрии и ондатри. Колкото до естествените врагове на бобъра, не смятам, че има хищник, който би могъл да се справи с него, макар теоретично това да е вълкът. Ще споделя и една анекдотична история. В началото, когато все още правихме опити да заснемем бобъра от русенски Лом, се опитахме да го примамим с ябълки. Пред фотокапана обаче се появи белка, която му открадна и изяде плодовете. След време, когато предоставихме снимки на медии, сред тях подбрахме и този любопитен кадър. Но не преценихме, че в някои издания ще излезе тъкмо белката, представена за „бобър“. Това е показателно колко непознат е все още за нас този вид, който не идва „на гости“, а се завръща у дома си.

В заключение искам да призова за малко повече толерантност към бобъра. Мисля, че му я дължим. След като сме ликвидирали местообитанията му векове наред, след като сме го изтребили напълно от лицето на България, хайде пък да го допуснем да изгризе пет тополи и да изчакаме да видим ползите от неговата дейност! Унищожили сме дунавските острови и реките ни за „наше благо“ чрез изсичания, залесявания, превръщане в селскостопански ниви и горски плантации, нека сега да дадем шанс на бобъра и да видим с какво той може да подобри речната среда.

Интервю на Калин Първанов