Най-бедната държава в Европейския съюз отстъпва от 25-годишната посткомунистическа трансформация, като засилва влиянието на правителството в икономиката, пише Слав Оков за Bloomberg

След опустошителна финансова криза през 90-те години на миналия век България започна приватизация на държавни компании и насърчи конкуренцията, което бе ключова стъпка в интеграцията с по-богатата западна Европа. Но сега държаватa се впуска в бизнеси, вариращи от управление на водоснабдяването, през строителство, до хазарт и медийно разпространение, прекроявайки индустрии, контролирани от някои от най-богатите и влиятелни хора в страната.

Процесът, започнал преди две години, набира скорост, следвайки усилията на европейските държави, които засилват присъствието си в засегнатите от коронавируса икономики. Правителството на премиера Бойко Борисов е на път да спечели първоначално одобрение за създаване на петролна компания, която ще се конкурира с лидера на пазара Лукойл. Очаква се окончателно гласуване в парламента следващата седмица.

"Държавата ще се намесва, където е необходимо, или там, където пазарът не работи", заяви финансовият министър Владислав Горанов миналия месец. „На либералния модел вероятно трябва да се гледа критично по време на криза".

Бившата комунистическа страна се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., след като хиперинфлационна криза десетилетие по-рано я принуди да ускори приватизацията в сделка с Международния валутен фонд. 7-милионната държава остава най-бедната в ЕС, с жизнен стандарт около половината от средния за съюза, а Европейската комисия прогнозира, че икономиката й ще се свие със 7,2% през тази година.

Борисов, бивш телохранител на последния комунистически диктатор Тодор Живков, се качва и слиза от властта през последните 11 години. Третото му правителство стартира мащабни инфраструктурни и енергийни проекти, включително нов търг за строежа на атомна електроцентрала и прокарването на газопровод, пренасящ руски газ от Турция към Централна Европа.

След водна кризата през миналата година правителството създаде холдингова компания, която да контролира ВиК дружествата. Освен това то предостави на държавната компания за поддържане на пътищата договори за строителство на магистрали за 2,3 милиарда лева без търг.

През май правителството обяви, че ще създаде платформа за хотелски резервации за подкрепа на местния туризъм и възложи на пощите националното разпространение на печатни медии за 10 години.

„В днешния свят има аргумент за подобряване на съотношението разходи-качество чрез мащаба“, коментира Рафаела Тенкони, главен икономист в ADA Economics в Лондон. „Но качеството на резултата зависи от качеството на ръководството. В случая с България бих заложила на предпазлив скептицизъм."

В Полша националистическото правителство стартира т.нар. „Реполонизация“, план за изкупуване на чуждестранни компании, включително банки и комунални фирми, и замяната им с местни, за предпочитане контролирани от държавата инвеститори.

В Унгария премиерът Виктор Орбан също трансформира икономиката на страната, като засили ролята на държавата в банковото дело и енергетиката за сметка на чуждестранните собственици. Правителството разпродаде някои активи на свои хора, чийто бизнес е отрупан с държавни договори и финансиране от ЕС.

В едно от най-големите преобразувания в България, Държавният спортен тотализатор през януари пое пълния контрол над целия лотариен бизнес на Васил Божков.

Смятан за най-богатия човек в страната, на Божков са повдигнанти 18 обвинения, вариращи от опит за подкуп до поръчителство на убийство, като понастоящем бизнесменът е в изгнание в Дубай.

Той отрича да е нарушавал законите. Но случаят поражда спекулации, че правителството на Борисов се опитва да измести влиянието от едни фигури, които дълго се радваха на благосклонно отношение, към други.

„България развива един вид държавен капитализъм - институциите се използват като инструмент за преразпределяне на пазарното влияние между близки до правителството играчи“, посочва Мартин Владимиров, икономически анализатор в софийския Център за изследване на демокрацията.

Действията на правителството в сектора на горивата са показателни, тъй като създават пряка конкуренция с Лукойл. Най-големият български доставчик на дребно и собственик на складове има мрежа от над 220 бензиностанции и 400 км нефтопроводи. Неговата бургаска рафинерия на Черно море е най-голямата на Балканите.

Миналия месец управляващата коалиция на Борисов прокара закон, свързан с митниците, затягащ контрола върху местното звено на Лукойл, което заяви, че може да се наложи да спре някои операции заради новите изисквания.

Сега Държавната петролна компания планира да използва държавни хранилища за съхранение горивото на други компании и да изгради 100 бензиностанции, за да предложи на потребителите „най-ниските цени“.

„Това е последната стъпка, която предприема държавата“, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов в телевизионно интервю на 28 май. „Със своите 100 бензиностанции държавата няма да бъде най-големият, или дори основен играч, но хората ще могат да усетят реалната полза от това" допълни той.