Депутатите от Комисията по правни въпроси приеха на първо четене изменения в Наказателния кодекс, с които завишават санкциите при шофиране след употреба на алкохол или наркотични вещества, както и при шофиране без книжка.

С гласовете на ДПС и ГЕРБ бяха приети поправки в НК, внесени от Цецка Цачева и група народни представители от ГЕРБ. Управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от над 1,2 промила ще се наказва с от една до три години затвор и с глоба от двеста хиляди лева, вместо досегашните до една година.

При влязла в сила присъда за управление с над 1,2 промила и нов случай на шофиране с над 0,5 промила, провинилото се лице вече ще се наказва с от една до пет години затвор, и глоба от 500 до 1500 лева, вместо досегашните две години и гроба от 100 до 300 лева, приеха още депутатите. При шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози наказанието вече ще бъде от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева, вместо досегашните две години лишаване от свобода. При повторен случай на шофиране след употреба на наркотици, провинилите се вече ще се наказват със затвор от една до пет години и гроба от 500 до 1500 лева.

При шофиране в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, вече ще има наказание до три години и глоба от 200 до 1000 лева, вместо досегашните две години лишаване от свобода.

Завишават се и наказанията при причиняване на смърт или телесна повреда след употреба на алкохол, наркотици и управление без книжка. Вместо досегашните една до пет при тежка или средна телесна повреда, наказанието вече ще бъде от една до шест години, а при особено тежки случаи вместо от две до осем години, наказанието ще бъде две до десет години.

При причинена смърт вместо досегашните три до десет, наказанието вече ще бъде три до 15 години, а при особено тежки случаи вместо пет до петнадесет, наказанието ще бъде пет до двадесет години.

Ако нарушителят е избягал от местопроизшествието, наказанието при тежка или средна телесна повреда ще бъде лишаване от свобода от една до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до осем години. При смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Жертвите на катастрофи по пътищата в страната са се увеличили според черната статистика на МВР, посочват в своите мотиви вносителите. Въпреки действията на органите на МВР, през последната година е ясно очертана тенденцията за увеличаване на жертвите от такива произшествия и с оглед на това е необходимо да се предприемат и сериозни законодателни мерки, категорични бяха от ГЕРБ, чиито мотиви бяха изложени от Димитър Лазаров.

По думите му, предложените промени в Наказателния кодекс целят най-вече постигане на превантивен ефект от една страна, а от друга - по-голяма адекватност на наказанието спрямо резултата от деянието и обществената му опасност.

Депутатите от "Коалиция за България" гласуваха с "въздържал се", тъй като според Екатерина Заякова няма никакви доказателства, че завишаването на санкции ще доведе до намаление на произшествията. "За мен е популистко увеличаването на размера на наказанията, по-важно е правоприлагането", категорична бе Заякова.

На подобна позиция бяха и експертите от Министерство на правосъдието, като според Дияна Вакарелска не размера на наказанието е това, което води до превенция на престъпността. "На първо място е превенцията и на второ – неизбежността на наказанието. Трябват мерки, които да формират у извършителите усещането, че няма да се измъкнат от наказателното преследване. Извършителят не чете Наказателния кодекс и не е запознат с конкретния размер на наказанието, когато извършва дадено деяние", подчерта тя.