Криминалният журналист Борислав Радославов и фоторепортерът Борислав Трошев се завръщат с нова кървава рубрика.

"Забравените убийци" проговарят за първи път от килиите си и ще ви изумят. Признанията им няма да видите и чуете никъде другаде освен всеки... в "България Днес".

Първият крими герой в поредицата е Нели Панова, която закла 15-годишната си приятелка в градския парк в Мездра през 2011 г.

Лесбийски любовен триъгълник приключва фатално, а за първи път затворничката дава интервю и разказва за кървавата разплата.

"Четири пъти я наръгах във врата! Хвърлих ножа в едни храсти в движение. Стигнах донякъде и осъзнах какво съм направила. Отидох веднага в полицията. Опитах се да ги заблудя, но ми беше ясно, че няма как да прикрия нещата."

С тази разтърсваща изповед ни посреща в затвора в Сливен една от най-бойните й обитателки. Нели Панова изтърпява присъда от 13 години и половина лишаване от свобода за бруталното убийство на своята 15-годишна любовница Надежда Вълкова в Мездра.

Кървавата драма се разигра през март 2011 г. в градския парк. По този фатален начин приключва лесбийски любовен триъгълник.
Нели и Надежда поддържат тайна връзка месеци наред зад гърба на дългогодишната партньорка на Нели.

Когато се наситила на младата си партньорка, Нели решава да прекрати бурната афера. Тогава 15-годишната Надежда заплашва Нели, че ще разкаже всичко на истинската й изгора. Скарват се, Нели вдига ножа и го забива четири пъти в шията на непълнолетната й любовница, доказват разследващите.

При аутопсията е установено, че смъртта е настъпила от кръвозагуба, след като била намушкана четири пъти в шията. Един от ударите с нож прерязал сънната артерия.

Разследването по горещи следи бързо стига до 22-годишната тогава Нели, при която Надежда често ходела на гости в Мездра с влак от София. Двете се запознали по интернет и 15-годишното момиче хлътнало по Нели.

Близо шест години след кървавата трагедия Нели проговаря за първи път пред журналисти.

"Тя си ме закачаше и много пъти й обяснявах, че нещата между нас не могат да се случат. Бягаше от вкъщи и идваше при мен в Мездра. Някой път се е налагало да се обръщам към Транспортна полиция да си я връщат в София. Тръгва от училище, хваща влака и пътува насам. Казваше, че ме харесва и много иска да бъде с мен, че е влюбена. Което не го приемах за нормално", разказва Панова.

Въпреки това двете поддържат близък контакт месеци наред. В същото време Нели имала сериозна приятелка от Мездра. Въпрос на време е любовният триъгълник да бъде разбит и окървавен.

"Моята приятелка не знаеше за нашите контакти с Надежда. Не беше хубаво да й споделям. Накрая надежда ме заплаши, че ще каже за срещите ни на гаджето ми. Че сме заедно и ще съсипе отношенията ни без значение дали искам. Може би от там тръгна всичко", връща лентата назад Нели.

Във фаталната вечер Панова е силно изнервена. Имала неприятности вкъщи и била на силни хапчета.

"Два месеца преди убийството се бях прибрала от Италия. Мислех, че всякакви контакти с Надежда са приключили и повече няма да ме потърси. И изведнъж в 23,30 ч. дойде пред нас. Направо полудях. Излязох навън, поговорихме и се скарахме. Носех си нож, защото имах проблеми с едни местни момчета. Беше станал бой преди това.

И го носех не за да убивам някой, а просто ей така, да имам нещо под ръка. Не усетих кога го извадих, всичко стана много бързо. Не беше обмислено. Нямаше хора, беше полунощ. Нищо не си казах, нищо не помислих, нямам представа защо го направих. Не мога да намеря оправдание за постъпката си. Имала съм много по-страшни караници, а от едното нищо и стана белята", описва ситуацията затворничката.

Нели твърди, че съжалява за убийството и не би го сторила, ако може да върне времето назад.

Тя е една от малкото, които успяват да изплащат постепенно присъдената кръвнина. Зад решетките Нели работи усилено. Веднъж запилява и разпробива части за руските камиони ГАЗ и втори път майстори в строителна бригада.

"Взимам 80 лв. заплата общо, защото съм на половин щат. От тях взимам 25 за целия месец. Така на практика, ако не получавам отвън пари, няма как да се оправя. Само за цигарите, които пуша, няма да събирам", споделя Панова и допълва, че се надява на прошка.

"Каквото и да им кажа на близките на убитата, ще бъде излишно. И да поискам прошка от майката на момичето, тя няма да ми я даде. Но все пак се надявам, че някой ще ми прости, дори да не е тя.

Не съм го направила умишлено, не съм чак такъв изрод. Говорим за най-нелепото убийство - без кой знае каква причина и мотив. Поне за пари да го бях направила. Аз съм най-нелепата убийца в България", разказва затворничката и добавя: "Тя беше дете и определено имаше бъдеще. Занимаваше се с брейк. Провалих един живот, който не съм създала".

И до днес Нели не може да свикне със затвора. Надява се с работата зад решетките да смъкне поне година от присъдата. Крои планове да замине за Италия, като излезе на свобода, където да работи отново в строителството.

"Близки и приятели никога не са ме изоставили и продължаваме да поддържаме контакт. Семейството ми е най-близко. Въпреки всичко не са ме оставили. Абсолютно ме подкрепят - баба ми и сестра ми", разказва Нели.

Срещнах любовта в затвора

"Татусът на врата ми е името на приятелката ми. С нея се запознахме в затвора и вече три години сме заедно. Тя излезе, но продължава да идва. Колкото и да е лошо това място, срещаш и стойностни хора", споделя Нели.

Именно с партньорката си пандизчийката обмисля да забегне в Италия.

"Щастлива съм, че я срещнах. Тя сложи началото на нещо, което не съм вярвала, че може да се случи. Промених се и пораснах. Преди бях импулсивна и правех нещата на момента. Сега виждам нещата под друг ъгъл. Не че не съм буйна, но все пак обмислям нещата, преди да ги свърша, и имам спирачки", казва Нели и добавя, че в затвора в Сливен всеки ден стават побоища.

В някои от тях Панова взела дейно участие и затова има наказание да няма право на дълги свиждания.

Татуирам зад решетките

Нели е основният татуировчик в женския затвор в Сливен. "Всички татуировки ги правя само с игла. А в мъжките затвори си имат машинки", разкрива Панова.

Тя е нашарила с рисунки немалка част от тялото си. Изрисувала си е череп, прободен с нож. Досущ като сцената от убийството на 15-годишната Надежда.

"Видях го на една картинка в списание и реших да си я татуирам. Но като се замисля, наистина подсъзнателно съм избрала картинка, която пресъздава сцената на убийството. Като изляза, ще я махна и ще се нашаря цялата", разказва затворничката.

Тя е категорична, че няма приятелство зад решетките. "Всичко е цигари и интереси. За една цигара можеш да си вземеш баничка или кифла. Наркотици и алкохол не можеш да намериш. Има начини да се вкарат, но не е препоръчително. Тук си е затвор от страна на контрол и всичко. Може би е за добро, защото, ако беше по-разюздано, не ми се мисли", казва Нели.