Вчера в Ямбол намерили бутилка с писма на деца от 1988-ма. В тия мокри листчета имало мечти - някое дете от онова време мечатело да стане доктор, летец, космонавт. Сега мечтите са екрани. Чудовището на монитора отнема реалността. Малкото ни деца не са деца вече - те са прости числа в потребителския списък

На 13 март става една година от ненормалния ни живот, пише Lentata.com

Все още не може да се диша нормално и все още ограниченията ни притискат.

Някой ни обещава от телевизора най-страшната новина - че това няма да свърши. Скоро или никога. Друг лъже - отваряме всичко. Тая игра е нашият кошмар.

Ако ненормалният ни живот пречи на някого, то той сигурно ще ви се оплаче. Но най-засегнатите няма да ви се оплачат. Те ще ви отмъстят.

Най-засегнати са децата.

Една година и повече те са затворени на две места - в домовете си и в устройствата си. Нито едно поколение досега не е било подложено на подобна девиация - стени и екрани.

Представете си цяла една генерация, родена между 2005-та година и 2015-та година да е осъдена от официален съд на ЕДНА ГОДИНА ЗАТВОР.

Става дума за всички деца - и отвъд тия условни дати.

Имало епидемии, имало е войни, но точно тогава децата са били пращани в провинцията.

Сега ние направихме обратното - вкарахме ги в електронен затвор и това няма как да не им се отрази.

Какво правят децата - огледайте се. Не четат, не комуникират, не се вълнуват от новини, не следват дори естествените си младежки вълнения.

Тези деца са малко на брой, отрупани с внимание и щадене, сложени под похлупак, с редуващи се безумни упражнения по несвобода и практики по правила и ограничения.

Това поколение ще е чудовище.

То не знае откъде идва токът, как се прави хляб, какво е да се мечтае.

Питайте ги за какво мечтаят. Ще ви кажат, че мечтаят да си почиват. Надежда имат ли, позната ли им е тази дума? Имат - надяват се в бъдеще всичко да е автоматизирано от технологиите и те да живеят от копче на копче, от екран на екран.

Тези деца дори не подозират колко скъпи са технологиите и как ощетяват природата и природата на човека.

Вчера в Ямбол намерили бутилка с писма на деца от 1988-ма. В тия мокри листчета имало мечти - някое дете от онова време мечатело да стане доктор, летец, космонавт. Сега мечтите са екрани.

Чудовището на монитора отнема реалността. Малкото ни деца не са деца вече - те са прости числа в потребителския списък.

И утре ще ги наричаме “затвореното поколение”. Пушката също има затвор, но това няма кой вече да го разбере.