Затлъстяването е свързано с повишен риск от развитие на болест на Крон

Това показва проучване, публикувано в Clinical Gastroenterology & Hepatology. Затлъстяването е измерено чрез индекса на телесна маса - ИТМ. Рискът се отнася до болест на Крон, но не и до улцерозен колит, уточняват изследователите.

Екип от учени от Националната здравна служба на университетската болница в Норфолк и Норич в Обединеното кралство е провел обобщени анализи на данни от пет проспективни кохортни проучвания с валидирани антропометрични измервания за индекса на телесната маса, съотношението талия-ханш, както и други фактори за начина на живот, с цел да се изследва връзката между затлъстяването и риска от развитие на болест на Крон и улцерозен колит, пише Puls.bg.

Изследователите са потвърдили 563 инцидентни случая на болест на Крон и 1047 инцидентни случая на улцерозен колит сред 601 009 участници след десетгодишно проследяване.

В сравнение с нормалния индекс на телесна маса, който е от 18,5 до <25 kg/m2, затлъстяването - с изходен интекс на телесна маса ≥30 kg/m2, се свързва с повишен риск от развитие на болест на Крон.

Всяко увеличение на индекса на телесна маса от 5 kg/m2 в ранна зряла възраст - възраст от 18 до 20 години е свързано със значително увеличение на риска от развитие на болест на Крон.

Увеличаването на съотношението между талията и ханша е свързано с повишен риск от болест на Крон, но връзката не е статистически значима.

Не са наблюдавани асоциации между параметрите за затлъстяване и риска от улцерозен колит.

Данните от проведените проучвания и анализи потвърждават, че нарастващият брой на случаи на затлъстяване сред световното население вероятно допринася и за нарастващата честота на случаи на болест на Крон в световен мащаб, поясняват учените.

Бъдещите проучвания трябва да се фокусират върху изследването на точните механизми, чрез които затлъстяването може да повлияе на етиопатогенезата на болестта на Крон.

Затлъстяването е заболяване, което в световен мащаб става все по-разпространено с всяка изминала година.

От своя страна, затлъстяването оказва негативно влияние върху цялостното здраве и състояние на пациентите и може да увеличи риска за развитието на много заболявания.

Какво представлява Болестта на Крон?

БК е заболяване, което засяга тънкото и дебелото черво и по-рядко други части от стомашно-чревния тракт. То може също така да засегне различни органи и тъкани извън червата, най-често кожата, ставите и очите, уточнява kron-colit.bg.

БК най-често засяга края на тънкото черво и дебелото черво. БК обаче може да засегне всяка част от целия стомашно-чревен тракт, като се започне от устата и се достигне до ануса. Възпалението на червото обикновено е „прекъснато“ и зони на възпаление се редуват с участъци на нормално черво. Според тежестта на възпалението най-вътрешният слой на чревната стена (лигавица) може да изглежда зачервен и подут, с язви с различен размер и форма и лигавицата може да изглежда като „паваж“. Тези промени засягат цялата дебелина на чревната стена и могат да доведат до усложнения като стеснение на чревния просвет и/или перфорация, която води до формиране на абсцеси (проникване на съдържимо на чревния лумен в коремната кухина) или фистули (трактове, които комуникират и отвеждат съдържимото на чревния лумен към кожата или съседни органи, като пикочен мехур или съседни чревни бримки).

В допълнение, при значителна част от пациентите БК може да засяга различни части на тялото извън храносмилателната система, най-често кожата, ставите и очите. Тези извънчревни прояви могат да се появят преди развитието на типичните чревни симптоми на БК и понякога са по-проблемни и по-трудни за лечение от чревните симптоми.

Тъй като БК е полиморфно заболяване, поразените зони в червата трябва да бъдат картографирани чрез подходящи диагностични тестове и да бъдат оценени за тежест към момента на диагнозата. В допълнение, тъй като БК е заболяване за цял живот без възможност за окончателно излекуване към настоящия момент, методите за лечение целят да облекчат възпалението на червото и на извън-чревните локализации (ако има такива), да се запази функцията на червата, да се предотвратят усложненията и да се предложи на пациентите нормално качество на личен, професионален и социален живот без инвалидизация.

Терапевтичните интервенции включват прекратяване на пушенето, диетични интервенции и набор от лекарства, които да се използват самостоятелно или в комбинация според локализацията и тежестта на заболяването.