Глобалните геополитически рискове ще пренаредят дневния ред на много правителства и парламенти

За съжаление имам песимистична прогноза за развоя на събитията в Израел - Газа и за ескалацията на по-високо регионално равнище.

Първият проблем е в отсъствието на алтернатива за Израел, освен да реализира сухопътна операция. Терористичната атака просто не може да остане без реакция. Зъб за зъб, не е просто Стар Завет, а реалност в този регион, в който Израел живее във враждебно обкръжение.

Второ, няма как жертвите на тази предстояща операция да не бъдат многобройни и да не предизвикат нов цикъл от насилие, включително чрез ангажирането на различни арабски държави и недържавни фактори, в това число съседи и още по-вероятно терористически клетки в целия свят.

Трето, ако беше само този конфликт, светът някак можеше да го изолира като последствия, в случая имаме един активен ураган – войната в Украйна, в който е замесена глобална/регионална сила, която ще използва ситуацията в Близкия изток за да вдигне залозите в отношенията със Запада. Разделението между основните глобални сили не предполага възможност за постигане на съгласие по начините за преодоляване на който и да е конфликт. Като добавите и другите „горещи“ зони, който балансират на ръба на въоръжени конфликти в целия свят – Тайван, Западни Балкани, Армения, Сирия, и т.н. – при оттеглянето на САЩ и НАТО от ролята на глобален „умиротворител“ или „възпиращ фактор“ – и се получава нещо много тревожно като прогноза и оценка и то не за предстоящите месеци, а за години напред.

За съжаление, САЩ не могат да оправят сами света, нито имат ресурсите, нито имат намерение, пред вид на очертаваща се доминация на изолационистките тенденции. ЕС така и не разви равностоен военно-стратегически капацитет за да сдържа конфликти чрез сила или заплаха със сила. Има добра дипломация, но Хамас и Хизбула не се впечатляват много от това.

Четвърто, резкият скок в глобалните геополитически рискове ще пренаредят дневния ред на много правителства и парламенти, като ги принудят да пренасочат средства към сигурността, вместо към развитието и образованието, там където глобалните предизвикателства могат да потърсят и намерят глобалните предизвикателства. Спадът в темповете на развитие, ще доведе до спад и в ръста на благосъстояние в много държави, а от там и до по-висока социална волатилност.

Добрата вест е, че България, както и другите членки на ЕС, могат да намерят колективни решения, които са по-адекватни и по-финансово щадящи откъм бюджет, както в рамките на ЕС, така и НАТО. Лошата вест е в подобни трудни времена трябват лидери, визионери и най-вече doers – хора, които вършат нещата. Ето, това последното го няма. А когато всеки тръгне сам да търси решения, нещата стават по-трудно и струват по-скъпо.

Страхувам се, че у нас още не се разбират общите и конкретни последствия от ескалиращата турбулентност на глобално и регионално равнище. Инвестициите в отбрана и сигурност са подразбиращи се, но още по-важни са инвестициите в терапия на дефицитите в развитието.

И най-вече консолидация около главния приоритет на всяка една страна – оцеляването.

Илиян Василев (Analyses & Alternatives)