Константин Папазов продължава да бъде ранния Азис

Лавинообразната излагация като понятие в България може да се свърже на този етап най-вече с един екземпляр от човешкия вид и той се казва Константин Папазов. Възможно е той да се опитва да действа на принципа клин клин избива, но пък единият клин винаги остава вътре. И така той, Тити, остава винаги на показ, пред нас, около нас и е част от ежедневието ни, показвайки се винаги и навсякъде, пише Желю Станков в bgfootball.com.

Може би не е лошо самовлюбеният до безкрайна степен Папазов да прави всичко, което не противоречи на закона, въпреки че за всичко си има граници. Не е лошо, но ако ние не виждахме неговият пореден епизод от „Шоуто на Тити“.

Неподходящият тайминг на излъчването на интервюто му в подкаста на Тото сигурно леко му попречи. Точно когато цяла България е по улиците, когато Народното събрание се събира извънредно, когато мастити депутати тропат по масата заради онзи скандален случай в Стара Загора с нарязаното с макетно ножче момиче, гледаме йезуитско кикотене и припомняне случай от живота на нашия герой, при който е отнел косата на бивше гадже, без нейното съгласие. Ей така, за назидание, защото му изневерила с най-добрия му приятел. Какъвто Папазов, такива и приятелите му. Но това е друга тема. Дали той се е замислил дали тази негова бивша приятелка сега има семейство, дали има деца и как биха се чувствали те?! Дали пък не е редно преди предаването да я информира просто така, от човешка гледна точка, че ще разкаже за онази отдавнашна случка?!

Ах, колко забавно бе това за водещият, който впоследствие свали от канала този видеозапис! Колко забавно бе за гостите в залата! И колко забавно бе за хилещата се карикатура, по стечение на обстоятелствата явяваща се гост-събеседник.

Подкаст, надкаст, забавни предавания, рубрики, шоу програми… Въпрос на кликания, рейтинги, посещения, а от там и рекламодатели. Такива са правилата на медийния пазар. И като нещо зацикли, или просто трябва да се напомпа или да привлече внимание, се появява идеята за някой, който ще направи някаква клоунада. Едно време така правеха с Азис. Костинброският славей обаче се култивира, улегна медийно, дори казват, че малко фризирал и музикалните си изпълнения и не приемал какви да е покани за участия.

Константин Папазов обаче продължава да бъде ранния Азис. И медиите експлоатират тази невъзможност на Тити да избяга от себе си и да бъде по-културен, възпитан, улегнал, хрисим. Тук дори не бихме могли да напишем името му в едно изречение със словосъчетанието „човек за пример“. Но точно това се търси, скандалът продава, така е било, явно така и ще бъде. И кой да каже нещо, което се гледа и на което много хора ще припадат. Ами Тити. Всякакви формати и риалити небивалици, пак той – Тити. Дали ще плаче, ще готви, ще се оригва шумно или ще си връзва обувките със затворени очи, той е този, който ще се съгласи на всичко, дори, както се оказа – „Господарите“ са го снимали как си прави кола маска на гърба, стенейки от болка. При него няма такова понятие като хигиена на показването. На всяка манджа – Тити Папазов.

Да се чуди човек кога изобщо му остава време за баскетбол, дали като треньор, собственик, съветник, посредник, консултант… Такива морално компрометирани хора менажират цели процеси в спорта, а дори щяха да му дават акции на един от двата топ клуба, на една от двете топ марки в България. Как точно от тук насетне някой родител ще запише детето си да тренира баскетбол в клуба на Папазов?!

Да, за него явно е жизненоважно да бъде в медиите. Той не може да усети кога е пресолил манджата. И когато обществото крещи в лицето му – „Тити, спри“, Папазов явно смята, че е необходимо да превърне всички тези тонове негативни настроения в положителна енергия, която ще зареди батериите му за още и още от същото. Да преминава на червен светофар с разминаване на една боя разстояние, да паркира където му падне и да отговаря на забележките с арогантни изрази и жестове… Но пък виждаме, че много тийнейджъри и не само млади хора се възхищават на подобни типове с агресивно поведение, а родители и общество нехаят и се надяват тях да не ги хване тази вълна.

Ако закопчаеш долното копче на ризата неправилно, всички останали ще бъдат закопчани неправилно. В живота има много грешки, които сами по себе си не са грешки, а следствия от първото закопчано неправилно копче. Психолозите са категорични, че типажи като Константин Папазов са обладани от крайна форма на егоцентризъм и те лягат и стават с мисълта, че едва ли не Земята се върти поради тяхната благородна санкция. Илън Мъск сигурно ще иска да се запознае с нашия герой, ако подозира за съществуването му.

Егоцентризмът е невъзможността да се прави разлика между себе си и другите. По-конкретно, това е неспособността да се приеме или разбере всяка перспектива, различна от собствената. Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с нарцисизма, който означава прекалена любов към себе си. Въпреки че егоцентризмът и нарцисизмът изглеждат сходни, те не са еднакви. Човек, който е егоцентричен вярва, че е център на вниманието, но не получава удовлетворение от собственото си възхищение. Трябва непрекъснато да им се ръкопляска и да усещат потупване по рамото. Евала, Тити! Получи се добро предаване, нали? И така до следващият път. Защо винаги той? Why always me? Такъв надпис на потника под официалната мачова фланелка носеше Марио Балотели, едно от лошите момчета на световния футбол. Той винаги бе в център на внимание и правеше вксякакви откачени неща. Но дори и Балотели се кротна. А при нашият човек Папазов явно егоцентризмът е в неизчерпаеми и непоправими стойности.