Има затруднения при попълването на командите на военните формирования, а голям брой от вписаните на военен отчет нямат военна подготовка

Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за това дали армията може да обучава запасни и в мирно време. То се поставя заради две противоречиви тълкувания, дадени в различен времеви отрязък от Министерството на правосъдието.

Решението за искането идва от Министерството на отбраната и с уговорката, че засега то няма общо с войната в Украйна.

Според полковника от запаса - Цанко Цанков, няма нищо необичайно в искането на МО да търси тълкувателно решение за това дали може да обучава запасни в мирно време, предава БНР.

Полковникът е председател на Сдружение „Клуб 199”. То е основано от офицери от резерва, както и от служили в структурите за мобилизация и окомплектоване на въоръжените сили преди години. Самият Цанко Цанков до 2002-ра година е работил в Мобилизационния отдел на бившия вече Генерален щаб. Затова от обяснението му става ясно, че поне засега искането към КС е, за да се улесни работата на армията и да се попълнят структури, в които има нужда от хора.

„Има хора, които носят повиквателни заповеди в джоба си. НС определя мирновременната и военновременната численост, която трябва да имат въоръжените сили. Тази задача е възложена на формирования, които да ги приемат и да изпратят заявки до военните окръжия да ги попълнят, обаче тези хора се движат-отиват в чужбина, разболяват се и умират. Военните окръжия веднага дават заместник и изпращат известие. Онзи ден в социалните мрежи се появи съобщение, че един запасняк в Стара Загора е викан, за да му се връчи повиквателна. Социалните мрежи гръмнаха, че ни готвят за Украйна, което не е вярно. Стотици хора са минали през обучения“.

Цанко Цанков казва, че преди 16-тина години се е говорело за около милион и половина запасни, но тогава армията приключила с наборните военни. И така, с времето от многото служили в несъществуващите вече структури, като Строителни войски, Транспортните войски и девоенизираните от МВР, не останали много хора.

С днешна дата статистиката не е в полза на броя на запасните. Партия „Български възход“ ги сметна на 1 250 000 души, когато предложи законопроект за запасните. Но точната бройка е държавна тайна. Затова Комисията по отбрана на 48-мия парламент обсъди въпроса със състоянието им на закрито заседание.

Не са тайна обаче статистиките на военните доклади, които сочат, че има затруднения при попълването на командите на военните формирования. Причините са, че голям брой от вписани на военен отчет нямат военна подготовка по нужните за армията специалности, а над 80% са на възраст над 35 години. С всяка изминала година контингентът от запасни застарява, което води и до некачественото или невъзможно попълване на нуждите.

Военните не можели да намерят хората на постоянния им адрес – намирали се извън страната. Проблемът засягал дори и ВМА, а и ВВС заради специфични длъжности.

Онова, което само преди дни каза публично служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, е, че се надява да има отговор на Конституционните съдии по въпроса.

„Засега всеки един български гражданин, съгласно Конституцията, има дълг към Родината и Отечеството. В същото време подготовката за изпълнението на този дълг никак не е формирана. Дали МО може да организира мобилизационни сборове, дали може да проведе обучение, това не е записано в Закона за отбраната и въоръжените сили. Има и разминаване в мненията на Министерството на правосъдието от 2016 година и в мнението на същото ведомство от тази година. Това противоречие е основателна причина да поискаме такова тълкувателно решение. Не знаех, че са образували вече дело. Радвам се за това и се надявам да има яснота, за да продължим с обучението на нашите граждани“.

"Нашият резерв от запасни трябва да бъде подготвен", обясни и министърът.

„За да изпълни всеки наш гражданин своя дълг, трябва да бъде подготвен. При условие, че задължителната казарма е отпаднала, начинът за подготовка стават мобилизационните сборове“.

"Предложението за обучение на запасните в мирно време не се свързва с връщането на казармата", успокоява депутатът от ГЕРБ и председател на Комисията по отбрана Христо Гаджев. Но и той казва, че трябва да се търси вариант за онези, които са останали без военна подготовка след 2007-ма година. Годината, от която няма задължителна казарма в България.

„Това си е изцяло български проблем, който произхожда от Конституцията. Мобилизационни сборове не са провеждани от години, но е важно да се поддържа подготовката. Второто нещо е как ще се извършва тя при хора, които не са били в казарма или не са били военнослужещи".

Людмил Върбанов е един от тези, които не са ходили в казарма. Навършил е 18, малко след като наборната служба приключила окончателно.

„Тогава бях доволен и се радвах, защото можех веднага да стана студент и да се радвам на младостта“.

Но към днешна дата той оценява, че военната подготовка е нужна. Поне за месец-два реално обучение, вместо да захранва интереса си от интернет. Мнението си променил заради това, което става напоследък около него.

„Животът е шарен, лоши неща се случват.“, казва Людмил. И затова следи с внимание какво би се станало, ако Конституционният съд реши да обучава запасни в мирно време.

„Не ме изненадва след войната в Украйна и другите военни конфликти в Близкия Изток. Причината „гражданинът трябва да е подготвен, за да защити отечеството“, не ми изглежда истинската причина. Според мен сме поели някаква задължение за подготовка на част от гражданите при евентуален конфликт на НАТО с Русия“.

Засега за опасенията на Людмил нямат основания. Войната в Украйна, която вече година бушува в близост то България, е била само мотив политиците да говорят за нуждите от техника и оръжия, не за жива сила и военно обучение.

Експертите пък отчитат, че щом не се говори за връщане на казармата, усещането ни за „възприятие на заплахата“ е доста различно от усещането на някои балтийски държави, които са запазили или се канят да върнат под някаква форма наборната казарма за 12 или 19 месеца. Целта е населението им да има военна подготовка.

Полковникът от запаса Цанко Цанков, който до 2002-ра година е работил в Мобилизационния отдел на бившия вече Генерален щаб, добавя, че хора, останалите без военна подготовка след края на казармата, като Людмил, не трябва да се притесняват.

„Нищо не се променя за тях. Просто трябва да добият такава, но МО трябва да промени начина си на обучение. То трябва да бъде военна подготовка.“

Той предлага на военен отчет да се заведат навършилите 18 години.

„Когато се заведе, се вижда този човек има ли го, здрав ли е и какво му е състоянието. Не е необходимо да обучим 100 хиляди души, ако нямаме нужда от тях. Трябва да обучим толкова, колкото е решило НС.“

Цанко Цанков не отговаря на въпроса дали ситуацията от последната година би върната дори дебата за наборната казарма. Но от думите му става ясно, че нужните на съюзниците сили за справяне с предизвикателствата, не могат да дойдат от други места, освен от националните структури.

„Вече не може да разчитаме на това, което е било досега. Трябва да имаме подготвени ресурси. За да има войски НАТО, трябва страните членки да имат войски“.