През 2019 г. на българския политически коментатор му предстои велик подвиг. Той ще трябва някак си да осмисли 30-годишнината от 10 ноември.

Чувам, че 39 съвременници вече пишат мемоари. От тях поне 20 ще сравнят българския преход с библейския Изход, когато еврейският народ 40 години се скитал из пустинята, защото първо трябвало да измрат тези, които помнят робството (демек комунизма), пише Валери Найденов във 24 часа.

И понеже такива като мен са още живи, преходът така и не иска да свърши.

Аз обаче не смятам, че библейският Изход е подходяща за нашия преход алегория. Ние нито избягахме от Египет, нито вървим към нова територия, където да се плодим и множим – все сме си тук, в България. Не ни се предлагат плодородни земи като на древните евреи, а по-скоро разпродаваме земеделските си земи. Не сме единни в битките срещу чуждите племена, а обратното – воюваме помежду си. И не бягаме от робството, а обратното – сами се колонизираме. Явно е, че най-важните парични потоци са каптирани от чужди компании и цялата добавена стойност се изнася навън.

Така че, който и да е повел българския народ преди 30 години, не ще да е Моисей. Ако търсим библейски герой, според мен по-подходящ е Хам, един от синовете на Ной.

Както знаем, Ной построил ковчега и така оцелял в потопа заедно със семейството си и по две от всички животни. Значи може да се оприличи на велик строител, подобно на поколенията между 9 септември и 10 ноември. С малко въображение и потопът може да бъде сравнен с Втората световна война и съветската окупация на почти цяла Източна Европа. След потопа Ной се захванал със земеделие, засадил лозе, направил вино и един ден така се натряскал, че заспал гол в шатрата. И тогава в шатрата влязъл синът му Хам, видял голия задник на баща си, излязъл и споделил шеговито своите впечатления с братята си Сим и Иафет. Те обаче проявили уважение – влезли в шатрата заднешком, та да не съзират голотиите на баща си, покрили го с една дреха и излезли благопристойно. После Ной изтрезнял, научил какво се е случило и казал:

Проклет да е Ханаан (синът на Хам), ще бъде роб у братята си. Благословен да е Господ Бог на Сима, а Ханаан ще му бъде роб…” (Битие 9.25).

Оттук тръгва преданието, че гаврата с отците води до робство при внуците. Вярно, татко се е олял, лъснал му е задникът, но синът трябва да запази уважение. Ако вместо това се изгаври с баща си, той сам проклина съдбата си. И обратното, свободният човек продължава съдбата на предците си Тази съдба е нещо като вектор, чиято посока човек може да промени с 10, 20, 30 градуса, но ако се прекърши и прекъсне, човекът увисва в пространството, докато не го прибере нечий чужд вектор или фондация. Където той декламира чужди опорни точки. Той вече не е свободен човек, а потомък на Хам и сина му Ханаан.

След 10 ноември доста българи сториха този грях срещу себе си. Не всички, разбира се, защото повечето запазиха уважение към отците, а на други бащите им са били в Белене, така че не дължаха уважение към предишното общество. Но пък истинският герой на прехода не са нито Сим, нито Иафет. Истинският герой е Хам. Той има следните 4 въплъщения:

1. Син на член на ЦК на БКП, който най-гръмогласно от всички хули епохата на Тодор Живков.

2 Бивш комсомолски секретар, който участва в създаването на СДС.

3. Образован в СССР стипендиант, който лае Москва.

4. Разузнавач по гръцкото направление например, който веднага след 10 ноември е постъпил на работа в гръцкото разузнаване (може и да е турското, сръбското, германското, американското, руското – все едно).

Колко такива познавате? Аз знам десетки! Да, на фона на целия български народ наследниците на Хам са малък процент от процента, но в рамките на елита те са поне 30 процента Добавяме още 40 процента за тези, които са родом от стария елит, но подобно на Сим запазват уважението към рода. И щедро отстъпваме още 30 на сто на тези, които не дължат уважение на социалистическото минало. Макар че 30 години след прехода те са едва ли и 10 на сто.

И понеже внуците на Хам викаха най-силно, тяхната съдба се превърна в съдба на България. Защо България бе по-силно ударена от хамството, отколкото от Полша, Унгария, Чехия? Защото смяната на българския елит има по-скоро средновековен, отколкото модерен характер. В развитите демокрации властта се държи от елит, но има и подготвен контраелит, който е готов веднага да поеме властта и да управлява по-добре. Макар и в зачатък, в Полша, Чехия, Унгария имаше подобна компетентна опозиционна прослойка.

А у нас я нямаше. Вместо компетентен контраелит имаше креслив и доста оскъден антиелит от поети, художници и ченгета. Спомнете си първите герои на СДС.

Затова се наложи старият елит да стане, за да седнат синовете му. Но за да седнат, те трябваше да се отрекат от делото на бащите си. Само критика не стигаше, те трябваше да крещят, да ругаят и да хулят 10 пъти по-гръмко, отколкото тези, чиито бащи наистина са били в Белене С други думи, да извършат ритуално словесно отцеубийство.

Много ясно, че “зрелият социализъм” беше консервно общество, наложено насила, и то си заслужаваше критиката. И нямаше значение дали си от лявото котило, или от десните ясли, стига да критикуваш така, че да лекуваш. Да махнеш гнилото, за да запазиш здравото и да го надградиш.

Но имаше и една граница, която много елитни синове преминаха. Те се надсмяха над голия задник на баща си и с това повториха грехопадението. Защото по какво Бог разбира, че Адам и Ева са съгрешили? По това, че крият голотата си. Изяли са някакъв плод и са разбрали колко са уязвими, дефектни и глупави. Какъв точно плод са яли, не е съвсем ясно, може и да е дефицитен банан.

И когато напускат рая, те започват да шият дрехи за децата си, да не ходят голи. Носили ли сте сакото на баща си? Или шлифера? Ако да, дължите му уважение, защото от него сте наследили не само шлифер или шапка, а цялата тази инфраструктура, която прави живота ни спокоен и лесен. Поколения след поколения ставаха сутрин в 4-5 часа, за да пробиват тунели, да изграждат атомни централи, да строят циментови, машиностроителни, консервни и какви ли не заводи, да карат трамваи и влакове.

Ние не успяхме да продължим с достойнство, защото се оказахме наследници на Хам. Направихме обратен завой, а се правим на най-праволинейни. Сигурен съм, че всеки читател може да даде десетки фрапиращи примери. И ако посочите вашия скромен репортер, готов съм да се разкая.