От всички разследвания досега по темата за деца без родителска грижа или по дела за признаване на родителство, оставаме с горчивото впечатление, че социалните служби у нас не са на мястото си – вършат работата си формално, без да влагат душа в казусите с малките клетници. Чиновници, които не мърдат от бюрата си, рискуват с безумни решения живота на деца, съсипват съдбите и на близките им и произвеждат масово нещастие.

Мъртвородени разпоредби, в които няма нито логика, нито практическо приложение, се премятат от папка в папка из институциите. На книга остават и правилата от т.нар. Етичен кодекс за приемното родителство, щом стриптийзета като Меги Дерм е утвърдена за професионален приемен родител!?!

Примерите за зловеща заигравка с детски съдби са много и „ШОУ” е описвал много от тях в конкретни публикации: как малката Алекс от „Дружба” бе дадена на баба си, родила убиеца на майка й, а не на другата си баба; как Стамен Илчев не може да си прибере сина, защото е набеден за лош баща от амбициозни роднини на мъртвата майка на детето му; как 14-годишната Габриела, вместо да бъде дадена на баща си, бе пратена в столичния Дом „Вяра, надежда и любов” и оттам я откраднаха точно хората, от които трябваше да бъде опазена; как подлъганият, че ще се види с братчето си Иван от Дом „Асен Златаров” направи опит да си пререже вените…

Няколко представители на фондации за закрила на детето ни казаха в прав текст в интервюта, че Държавната агенция за закрила на детето не си върши работата и на практика, поради бездействието си, е съучастник в схемата за търговия с деца. Форумите са пълни с престъпления с деца, издевателства в домовете за сираци, блудства, проституция, трафик на жива плът и донорство от деца.

В същото време медиите са постоянен обект на атаки от страна на социални служители, които като Светата инквизиция следят за публикации със снимки на деца без закрити лица. Това усърдие, на фона на реалните трагедии с малчугани, изглежда цинична претенция, защото не снимките застрашават живота на децата у нас, а отсъствието на реална и адекватна грижа за тях от страна на институциите на държавна издръжка и на техните служители. А днес сме свидетели на поредния скандал!

Само преди няколко дни едно момче, което много пъти е давало интервюта за „ШОУ” – Тодор Стефанов от Дома за деца „Асен Златаров”, научил, че екип на BBC – Шотландия, е изпратил писмо до съответните институции, че искат да заснемат репортаж с него. Без изобщо да съобщят това на Тодор, чиновничките от социалните служби отговорили на американския журналист Матю Брунвасер, че нямали контакт с родител на момчето, за да спазят разпоредбата, но при изявено желание от самия него можело да участва във видеорепортаж по темата за деинституализацията на домовете за деца и алтернативите пред държавата, без да се показва лицето му и да се цитира името на специализираната институция. Формални законови изисквания, 

които обаче са прескочили най-важното – 

от месец януари, когато се провежда тази кореспонденция, самият Тодор научил това едва сега – през май, т.е. цели 5 месеца по-късно, и по думите му са искали да го укрият. 

Ние пък се сдобихме с други документи, доказващи същата мудност и безсмислено буквоедство в кореспонденцията между 4 социални началнички от различни нива на йерархията. В писма една до друга те разсъждават по казус с „изтичане на информация” от Дома за деца „Асен Златаров” и други домове в страната, в сайт на същото момче, кръстен „Скандалните новини”.

Румяна Славкова - началник отдел „Закрила на детето”, Ева Жечева – председател на Държавна агенция за закрила на детето, Сашка Цветанова – директор на Дом за деца „Асен Златаров”, и доц. Нели Петрова – председател на УС на Института по социални дейности и практики, се осведомяват взаимно какви мерки смятат да предприемат поотделно по отношение на 16-годишния младеж, който през миналата година разгласил на страницата си във Фейсбук статии с имена и данни за деца и служители от институцията, както и техни снимки, което е нарушение на чл.11а, ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ – а именно строга поверителност на информацията за деца под закрила.

Тодор обаче има собствено виждане за свободата на словото и многократно е давал интервюта, в които е изваждал на бял свят от първо лице нелицеприятни факти за живота в домовете за деца. Младежът ги познава добре, защото е израснал в тях. Но с разкритията си „от кухнята” се е превърнал в „черната овца” за чиновничките блюстителки на ЗЗДт. Не е тайна, че от години всичко ставащо зад стените на социалните „заведения” 

остава скрито-покрито от очите на обществото

А увлечението на момчето по репортажните снимки и изказването на свободни мнения е заклеймено от чиновничките като осъдително и незаконно. Тодор обаче не спира да пише и публикува дръзки заглавия като „Домът в Брацигово – пребиват от бой деца, момче и момиче правят секс...”, „Малкият Иван, който си преряза вените, е брат на ХИВ позитивния Сали...” и пр. Нелицеприятните истории издават липса на контрол в домовете за деца, а това не се харесва на чиновниците от ДАЗД, защото бездруго в обществото битува мнение, че ако доскоро са били само безполезни, то вече понякога започват да изглеждат направо вредни.

Тодор разкрива далавери с назначения, разхищаване на средства, аморални завери на персонала. Наскоро публикува на страницата си как социалната столична шефка Надя Джунова пробутва с протекциите на Столична община дъщеря си Цветина Петковска, току-що завършила гимназия, за възпитател в Дома „Асен Златаров”, а след това я преназначава на длъжност сътрудник социални дейности.

За израстване в кариерата Цветина била прокарана в предварително подсигурен конкурс на Столична община „Шанс за децата”, че да заеме сладка длъжност в един от откриващите се в София центрове за настаняване от семеен тип. Тодор Стефанов отбелязва, че дъщерята на Джунова постигала всичко това с лекота и… без нужния образователен ценз, защото майка й била в комисията и в тясна връзка с колежки - служителки от Дирекция „Социални дейности” на Столична община. 

Преди години на столичната ул. „Рила” 4, където са регистрирани адресно 23-ма роми, остана сираче бяло момиченце, родено от 26-годишна проститутка, умряла при неясни обстоятелства. След като направихме проучване, се установи, че мургавите обитатели на къщата не си дават момиченцето и твърдят, че то било дъщеря на един от тях.

Посоченият за родител се оказа… гей. /?/ Разузнахме и още нещо – че детето има жива баба по линия на майка си, която работи в столично управление на МВР като... полицай, но се срамува да се разчуе за внучето, защото се страхувала за работата си./?!?/ Потърсихме помощ от ДАЗД да проучат случая, за да не расте сирачето в катуна и не дай, Боже, 

да го направят проститутка като майка му 

но от агенцията в прав текст ни отговориха, че те били „с вързани ръце”. Дори не си направиха труда да отидат до къщата и да поразпитат. Само „ШОУ” и Маргарита Михнева в „Канал 3” дръзнаха да отгърнат завесата, белким се задействат социални и полиция, но така и нищо не се получи. А в това време детето си отрасна при циганите. 

Друг случай: в ресторант в „Кремиковци” се провел годеж на 14-годишната Габриела, продадена от майка си и чичо си на жених от провинциално ромско гето. Бащата на Габриела бе разбрал и потърси помощта ни. Човекът беше замогнал се ром – строител, с къща, добра жена и още едно дете. Искаше си момичето, но социалните, вместо да му я дадат, изпратиха Габриела в Дома „Вяра, надежда и любов”.

По цял ден момичето стоеше на пейка в двора и плачеше, а баща й, безсилен пред разпоредбите, така и не можа дори да поговори с нея, докато… годежарите не я откриха, откраднаха и потулиха нейде из провинцията. ДАЗД де факто помогна на похитителите на Габриела да я открият „на адрес” – там, в социалното заведение, където малката булка уж трябваше да бъде в безопасност…

Припомняме аналогичен случай, разказан ни от Йордан Тодоров от Конфедерацията за защита на детето, който ни разкри как майка и дете заедно избягват от районно управление на полицията в София заради… социална служителка от „Закрила на детето”. Припомняме кратък пасаж от разказа на Тодоров за този случай: „Вътре в районното детето, разстроено, тръгва към майката, но го възпират с думите: „Сега ще видим майка ти кого обича повече – тебе, или баща ти!...”. Карат майката да подаде жалба срещу бащата за домашно насилие.

Тя отказва, но на един по-късен етап я принуждават да го направи. Оттам качват детето и майката пак в патрулка и ги закарват в кризисен център „Вяра, надежда и любов”, и настаняват детето там. Наказателно оставят майката да се прибере пеш по вечерно време от кв. „Надежда” до кв. „Бенковски”. Детето остава в дома и постоянно плаче. На 10 е – още дете!

Болно е от астма, а няма помпа за дишане! Можело е при един пристъп направо да умре. Ден-два след престоя в дома получава някакви обриви и тогава, от немай къде, разрешават на майката да го заведе на личния лекар за талон за влизане в болница. Приемат ги в болница. И едва тогава детето разказва на майка си, 

че е бито в кризисния център и е заплашвано сексуално! 

Майката прави една експертиза, която потвърждава, че е възможно то да е бито. Идва време да ги изпишат и детето, като вижда хората от „Закрила на детето”, избягва. Майката хуква след него и оттогава насам никой не е виждал нито детето, нито майката!”. Трагикомичен развой – бягство от... социалните. Човек се пита в какво са се превърнали тези служби, че хората вече се плашат от тях?!

Тодоров ни каза по време на интервюто в прав текст: „Извършени са няколко нарушения: Без заповед за извеждане на детето от дома му то е настанено в дом. Ева Жечева от ДАЗД отговори тогава, че била предприета мярка полицейска закрила. Но тази мярка е 48 часа, а не няколко дни!”, отбеляза експертът. 

На фона на тези беззакония и безхаберие, прави грозно впечатление какво усърдие проявяват от ДАЗД да прелистват вестниците, за да открият в кой от тях редакторите са забравили да турят вираж върху снимките с деца. И ако са открили такъв, моментално му завеждат съдебен иск... 

И сега стигаме до голямото ни и най-скандално разследване – 

как една стриптийзета със съмнителен морал като Меги Дерм бе издигната в култ от посредствени тв водещи, а социалните й дадоха статут на професионален приемен родител. Всичките ни писма, прокурорската преписка и пр. удряха на камък да докажем на социалните, че сведенията за моралния облик на Дерм са повече от негативни и оформят единното становище, че зад хуманния й порив да отглежда деца стои единствено желанието й да се подсигури със заплата и статут за придобиване на спонсорства и дарения.

Фалиралата бивша „бизнес лейди” ловко се преориентирала в такава дейност, след като първо опитала с кучкарство, но установила, че от него не се правят пари. Така насочила поглед към децата. На няколко пъти отправяме журналистически сигнали с питането въз основа на какъв социален доклад Миглена Дерменджиева е била утвърдена за професионален приемен родител при наличието на толкова публикации, разобличаващи нравствения й облик, но не получаваме смислени отговори, а единствено еднотипни чиновнически клишета.

Образът на Дерм в обществото е в пълно противоречие с чл. 11 от Етичния кодекс за работещите с деца – морални качества на приемния родител, но се оказва, че социалните не се интересуват от това и дори не знаят, че съществува такъв член – не проучват кандидатите в нравствен план!?! Една дори дръзна да ни „светне”, че това било „социалистическа” отживелица. Срещу Дерменджиева има заведена прокурорска преписка за 

досъдебно производство по обвинение за сводничество и проституция 

но и това не впечатлява служителите из различните „детезащитнически” офиси, на които почукахме. Не ги изплаши и намекът, че дори и да е прекъснала съмнителната си предишна дейност, Дерм може да поддържа контакти с лица от криминалните среди и по тази причина е потенциално опасна за децата. Понастоящем Дерменджиева обитава къща под наем във Владая, която не е неин постоянен адрес на регистрация. Излиза, че приемните деца живеят на нелегален адрес!...

Служителка в офис на „Социални дейности”, район „Красно село”, ни призна, че тъкмо по тази причина не са могли да я открият преди дни за някакво заседание. Къщата, на която се води по постоянен адрес Дерменджиева, е друга, пак във Владая. Неин собственик е Виктор Стефанов, който пък я съди за неизплатени наеми и консумативи. Случаят бе тема на предаването „Съдебен спор”, в което Дерменджиева призна, че дължи пари на бившия си хазяин, а той - че Меги му е докарала освен загуби и инсулт плюс кома. Стефанов е свидетел по прокурорската преписка срещу Дерменджиева.

Срещу нея има подписка и от други нейни съкварталци от Владая, които искат изгонването й от района. В кметството пък са й отказали регистрация на сегашния адрес на местоживеене, защото не представила договор с нотариален акт, каквото е изискването. Явно и сегашният й хазяин има едно наум дали да й даде документите… Излиза, че Дерм отглежда „професионално” 2 приемни деца на адрес, на който не се води.

Дечицата са братче и сестричка, останали без един родител при трагични обстоятелства. Видяхме ги още първия им ден с „мама” Меги в съда, когато бе делото й срещу футболиста Теодор Димитров. Дерменджиева беше довела мъниците в съда и те прекараха почти половин ден, завити презглава с шушлековото яке на майка й Генка. На връщане от съда, Дерм звъняла на тел. 112 да се оплаква, че някой я преследва с кола и застрашава живота й. В суматохата, докато я „преследват”, беше успяла да заснеме някаква кола, завиваща по черен път, и я бе качила на страницата си във Фейсбук, което явно трябваше да внуши малко екшън в жилите на феновете й, че срещу нея се готви покушение.

Във „филмите”, които Дерм сама си фантазира, всичките й любовници са безнадеждно влюбени, а тя е скромна, но доволна от живота хуманистка. Рекламните й постове целят да засилят това внушение с богат снимков материал от художествен натурализъм: Меги прекопава градина, Меги бере див чесън и лапад, Меги прегръща бездомни кучета и котки, и Меги пече питка за дечицата”. Всички тези умилителни картини й печелят фенска маса от стотици наивници, охлаждана полууспешно от „алтернативната” страница 

„Спрете Меги Дерм да се облагодетелства от децата сирачета”

Въпреки всичко, социалните утвърдиха скандалната блондинка за професионален приемен родител. Това означава сигурна работа, добра заплата, контакти за дарения и спонсорства, и възможност за участие в европейски проекти. Допълнителна екстра е фактът, че Дерм се води лице на фондацията „Добрите феи”, регистрирана формално от нейна приятелка от Ямбол, и по този начин да бъде хем на държавна издръжка, хем частник.

Когато съзре заплаха от враг или досадник, който да речем си търси парите, полицията ще се отзовава на адреса й безотказно, защото Дерм се води родител на деца под закрила. Справка по лице доказва, че Дерменджиева има дългове към банки и на практика е фалирала. Социалните не се интересуват нито от това, нито от факта, че според показания на свидетели в полицията, житието на приемната им родителка е описано с красноречивия израз „Разврат и само разврат”.

Странно, но факт, че единствено социалните доскоро не бяха наясно с досието на родителката си и преди медиите да разтръбят, не бяха и чували, че Дерменджиева е бивша мадам в немски стриптийз бар в Хамбург и съмнителен клуб на остров Зюлт. Там, казват запознати, е оставила, освен горещи спомени у мъжете, и доста парични дългове. Много хора, запознати с живота на Меги Дерм в Германия и тук, се присмиват на последното й превъплъщение в Майка Тереза и се подиграват с българските социални служби, които са й разрешили това. 

Наш човек установи и как се провеждат проверките по сигналите ни. Социалните чакат пред вратите на двора на наетата от Дерм къща във Владая и или им се отваря след половин час, или изобщо не им се отваря, но, по думите им, били установили, че децата „не изглеждали зле”. Меги Дерм отглежда нещастните мъничета в компанията на безброй кучета и котки и, ако съдим по репортажа от „На кафе”, в двора й се бе набрал боклук за два контейнера с отпадъци, така че не е ясно каква хигиена се поддържа и вътре в къщата. 

И след като човек отблизо се е запознал с тези факти и още много други подробности от „пейзажа”, се пита как да вярва на социалните служби за деца?! Опасността не е в това, че ще се разприказват публично момчета като Тодор Стефанов, а че… има какво да разкажат. И не е важно какво ще се разчуе за нас из Европа или в Америка, ако децата ни се чувстват нещастни в родината си поради липсата на загриженост и морал у възрастните, отговорни за техния живот и съдба.