Защо МВР и прокуратурата се заинтересуваха от историческите оръжия на дружество „Традиция”?

Близо 30 години стотици хора се занимават с пресъздаването на събития с преломен ефект за българската история и бойна слава. Те отделят от личното си време и средства за тази родолюбива дейност, а оръжията, които използват, са не просто реквизит, те дори не са оръжия по смисъла на закона, а реликви, свързани с борбите за национално освобождение и единение.

Защо арсеналът им от стари пушки и револвери обаче предизвика проверки от органите на реда и каква е реакцията на дружество „Традиция”?

Четвъртък вечерта е времето, в което всяка седмица членовете на дружество „Традиция” се събират, за да разискват събития оставили сериозен отпечатък в българската история. В случая говорят за последствията от Ньойския договор след края на Първата световна война, репарациите, които държавата се задължава да изплаща и военните клаузи, които на практика ни лишават от модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена.

„Обичам историята, обичам униформите, оръжията, обичам дезодоранта на барута. Все още тичам по баирите, обичам историята и да я показвам на младите хора такава, каквато съм я чел и трябва да бъде вече 28 години”, споделя председателят на НД „Традиция” Огнян Маринов, предава bTV.

В тази общност всеки сам отговаря за оръжието, с което участва във възстановките, държи се на достоверноста на всеки детайл от униформата до характерния изказ според историческия период, региона и националността.

„Когато човек облече униформата, освен че се изпълва с гордост и патриотизъм, и поема върху плещите си отговорност да се държи за пример и се гордея с тези хората, които се събраха на шествието на 1 ноември, за Деня на будителите, защото шествието беше напълно изрядно, нямаше никакви провокации и хулигански прояви. Спазихме реда и не нарушихме движението, нито предизвикахме безредици и всички с униформи знаят, че трябва да сме за пример независимо от различния статус и професия, и ние сме за пример”, разказва Ивайло Шопски, член на НД „Традиция" – София.

Шествието за Деня на будителите „Традиция” организира в знак на протест заради акция, която събра част от арсенала от реликви. На територията на цялата страна от ГДБОП провеждат претърсвания и прибират стари оръжия от домовете на 7 от членовете на дружеството.

Причината е операция на Европол срещу трафик на културни ценности. Иззети са 56 оръжия и 900 боеприпаси. Според дружество „Традиция” обаче историческите оръжия, които използват за възстановки са освободени от разпоредбите на закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества.

Според дружество „Традиция” обаче историческите оръжия, които използват, са освободени от закона. Съгласно чл. 4, ал. 2, Огнестрелното оръжие произведено преди 31 декември 1900 г. да е преднопълнещо или с разделно зареждане и разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум не подлежи на разпоредбите на закона”.

„Презумпцията на законодателя е, че за тези оръжия са амортизирани, стари, боеприпаси не се произвеждат вече 120 години, самите оръжия са опасни да се използват с боен патрон, защото стрелящият може да пострада”, разказва Огнян Маринов.

От службата за контрол на общоопасните средства към МВР поясняват, че не всички оръжия, произведени преди 1900 г. обаче отговарят на другите условия, които освобождават от регулациите на закона.

„Всяко оръжие, което е историческо, може да бъде предмет на колекциониране, но не всяко колекционерско оръжие е историческо”, заявява Валентин Венков от служба КОС, ГД Национална полиция.

Венков обяснява, че „има пушки и пищови, с които правят възстановките на Априлското въстание - преднозарядни. Сипваш барута през цевта и набиваш куршума - те са исторически. Но има пушки със затвор, които стрелят с цял патрон и са от края на 19 век и са били първо в армиите на Германия и Австро-Унгария, после са приети на въоръжение в България”.

„Говоря за примерно „Манлихер 1890” – австрийската, или „Манлихер 1895” и тези цифрички означават годината, в която са приети на въоръжение в австрийската армия, но след 1900 г. големи партиди от тях идват в България. По обясними причини и българската армия е участвала с тях в Балканските войни и Първата световна война. „Манлихер” първо са използвали димен барут, после полудимен, после бездимен, но доколкото знам, се ползва облечен куршум – има ризница от мед или никел, от сплав, да не казвам, че в България има какви ли не оръжия”.

Оказва се, че оръжията са прибрани от ГДБОП след проверки по конкретни сигнали.

„През годините сме получавали много сигнали за подменени и липсващи оръжия от музейните фондове в различни музеи на страната и в тази връзка се предприеха дейности в няколко от членовете на дружество „Традиция”, разкрива главен инспектор Емил Александров, началник на сектор „Трафик на културни ценности” към ГДБОП.

„Нямаме нищо срещу дружеството и техните патриотични изявления и нагласи. Ние ги подкрепяме, но мерим с един аршин и искаме да проверим тези, които са регистрирани или нерегистрирани дали са от музейните фондове.”, категоричен е Емил Александров.

След акцията на МВР на 4 от 7-те адреса в страната са установени нередности и са образувани досъдебни производства.Текат експертизи на оръжието. Квалифицира се и след това ще се провери в Министерство на културата по номера.

Емил Александров разкрива, че има индикации България да е част от канал за трафик на оръжейни артефакти, но се въздържа от разкриване не подробности, защото е „в процес на разработка”.

От дружеството са категорични, че за стрелящите реликви няма черен пазар, защото се търгуват и разменят свободно, тъй като притежанието им не изисква разрешително по закон.

Адвокатът на дружество „Традиция” смята, че има нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс при изземането на оръжията.

„Те, като идват, трябва да предявят тези документи и да изискат точно определена вещ, която се търси по образуваното досъдебно производство. Ако не я намерят, пишат, че не е открита при претърсване. Ако я открият, пишат протокол и те питат откъде я имаш. Ако тези неща не са направени по НПК, в съда падат”, обяснява полк.о.з.Тодор Предов , д-р по право и учредител на НД „Традиция".

„Правните механизми са досъдебното производство, като е образувано, господата казват: „Ще ги вземем за експертизи”. Аз съм адвокат и какво се получава в досъдебното производство, като отида да защитавам лицето, искам протоколите да са по НПК и ако не е направено тия неща в съда падат.”, допълва Предов.

Сред собствениците на отнети исторически оръжия са 7 души от управителния съвет на дружеството. В това число и председателят на софийската организация на „Традиция” Ивайло Танчев, който разказва, че преди 10 ноември е било забранено колекционирането на стари оръжия.

„Баща ми беше офицер от армията, командир на батарея, той имаше склонности и събираше някои неща, но в онези тъмни времена, като по – малък, никога не ми ги показваше”, спомня си Танчев.

„Смит и Уесън"-ите, които ми ги прибраха от ГДБОП, са ми от него, които са ми много мили и свидни. 11 револвера общо от тях. 10 „Смит и Уесън" от Руско-турската война и един „Марвин Хуберт" от 1877 г. Всички те са извън контрол, както обясни председателят, по смисъла на закона не трябва да се занимават с тях”, казва Танчев.

Танчев е категоричен, че „при положение, че всичко е регистрирано във Военно-историческия музей, аз тези не мога да ги продам без знанието на музея”.

„Първо, ако реша нещо да продам, трябва да го предложа на музея, защото тази колекция, като се регистрира, остава копие със снимки в секретна дирекция на НВИМ, едно копие от всички документи отива в министерство на културата и едно в мене и абсолютно всички оръжия са и съм един от учредителите на съюза на колекционерите в България”, казва председателят на софийската организация на дружество „Традиция”.

За Ивайло Танчев колекционирането на оръжия с историческо значение е страст: „Аз оттогава един месец не мога да спя нощно време, ако искате вярвайте, се будя на нощ, ходя, разхождам се, загубил съм си съня, няма ми част от децата. Като погледна, тях ги няма”

Не спи и председателят на клуба в село Баня, Панагюрище. При него са останали само хладни оръжия от хайдушкото движение.

От много малък Ангел Вранчев бил възхитен от личността на легендарния заклинател поп Груйо Бански- героят от Априлското въстание.

„Поп Грую гледа от високо, за съжаление, и за щастие, не може да види какво става сега. Ако се прероди, няма да остави сега сабята на мира. Той е насърчавал с тази сабя народа да въстава. И днеска ние, които сме наследници на тези, които защитаваха българските национални интереси трябва да сведем глава от срам, че не можем да защитим това, което са направили те”, смята Вранчев.

Ангел Вранчев участва и във всички възстановки на дружеството, когато има възможност. За предстоящата възстановка край Сливница обаче трябва да участва само със сабя. Пушките му са отнети. Казва, че няма протокол за иззетото оръжие. Няма и документ за произхода на оръжието.

„Искаха произход – сега Абдул Азиз или Абдул Хамид да търся? Или руския император? Това са оръжия, произведени в стотин хиляди бройки да се въоръжи армията - руската и турската. „Крънка”, „Бердана”, „Пибоди- Мартин”, „Снайдер”, „Гасер”, „Смит и Уесън”... Две оръжия съм си закупил. Другите са ми наследствени. Даже си спомням, в стария дом една пушка стоеше на дядо в обора, висеше на една греда и баща ми беше я прибрал да не вземем да злоупотребим, като пораснахме, и това е пушка „Крънка”. Аз съм привърженик да знам историята на дадено оръжие. Това ми прави удоволствие: да го почистя, да го опиша. Като отида в отвъдното, да се знае какво е, къде е участвало – това ми е бил интересът”, разказва Вранчев.

Дружество „Традиция"- Нова Загора има 50 участници. Председателят на клуба също е трябвало да предаде на полицаите 14 от личните си оръжия за възстановки . До моменти няма нова информация какво се случва с тях.

„Опитвали сме се да бъдат вкарани за културни цели, в тоя списък с другите,но след като законите в България не позволяват това нещо да бъде описано,след като няма произход,няма документ за него, няма фактура,това нещо не може да бъде направено. Ако това нещо е било променено, ако е било възможно,всеки един от нас ще е спокоен като пътува.", разказва председателят на дружеството в Нова Загора Иван Стоянов.

Росица Мангърова е хореограф, съпругът й се занимава със земеделие. Семейството има пет деца. Най-малките три момчета участват заедно с тях в дейността на дружеството. „Всеки си купува униформите,които сами си шием или си купуваме,оръжията си купуваме сами", казва Росица.

Казусът с прибраното оръжие предизвика вниманието на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

„Извършените дейности са засегнали доброто име на национално дружество „Традиция”, но и доброто име на негови членове”, заяви Сотир Цацаров.

Главният прокурор казва, че „ръководството на дружеството съвсем ясно зае позиция, че ако са налице нарушения на закона всеки трябва да носи своята отговорност, но държавата не бива да извършва действия, с които дава знаци каквито в никакъв случай не бива да дава спрямо хора, които защитават национални интереси. Заедно с тях ние сме от една и съща страна”.

Вътрешният министър конкретизира, че са проверявани конкретни сигнали в цялата страна, а не самото дружество.

„При голяма част от сигналите не са констатирани никакви нарушения. При част от тях има назначени експертизи на иззети оръжия, дали не съвпадат с експонати от музейни сбирки, или се съхраняват неправомерно но няма констатирано извършено престъпление.”, казва министър Младен Маринов.

Прокуратурата и МВР се ангажираха експертизите да завършат бързо и оръжията, за които няма проблем, в рамките на седмица да се върнат на собствениците. Ръководството на дружество „Традиция” по думите на главния прокурор поело ангажимент всеки от членовете да носи персонална отговорност ако нарушава законовите разпоредби.

Дружеството има по 60 възстановки годишно. Почти всяка седмица някъде в страната клубовете се събират, за да пресъздадат епични битки от славната ни история. Тази седмица са на Сливница за боевете в защита на Съединението на България, когато въпреки численото превъзходство на сръбската армия българите преминават в настъпление и обръщат хода на войната.

Възстановката се предшества от тържествен марш по улиците на града. Реалното място на боевете е до новия паметник на българските офицери, подофицери и войници, проляли кръв в Сръбско-българската война.

За 30 години от съществуването си и за 900 възстановки за 15 години дружеството „Традиция” не е допуснало нито един инцидент.