Значи, след избори като ме почнат приятели, познати и непознати...

В предишни години беше "Вие защо гласувахте за Бойко пак, бе, клети миячи на чинии?!“ [В този образ открай време се съдържа целокупното множество българи, живеещи зад граница.]

Отговорът ми в такива случаи винаги беше: "А вие, българи в България, защо пак избрахте Бойко?“

Защото, все пак, така ставаше. С гласовете от чужбина или без.

Отсреща настъпваше пароксизъм:

"АМА АЗ НЕ СЪМ ГЛАСУВАЛ/А ЗА БОЙКО!!!“

"Е, и аз не съм", отговарях кротко аз.

Не, че този подход помагаше.

Хората продължаваха да се сърдят на емигрантите, че гласуват, както биха гласували и ако не бяха излезли от България, което винаги ме изпълваше с учудване. Защо като идем в друга държава, ставаме внезапно по-виновни за избора си?

[Ох, знам защо. Защото изглежда, сякаш не носим ние последиците от избора си.

Но това не е точно така. Много от нас, живеещите зад граница, бихме могли да кажем, че сме отишли другаде именно като последица от гласуването на хората в България. Именно наложеното от гласувалите в България управление тласна вълни българи към Западна Европа. Не го казвам като обвинение. Казвам го, защото явно никой не гледа на масовата емиграция от тази гледна точка.]

{И пак казвам - изборите в чужбина отразяват точно победителя в страната. Не е било никога ние от далеч да натресем на мнозинството в България някого, за когото самото мнозинството да не е отишло да даде своя глас.}

С времето стана по-лошо.

Хората започнаха да ме питат защо изобщо се занимавам да помагам за някаква организация на изборите в чужбина, след като само Бойко печелел. Вече съвсем се затрудних как да обясня нещо, което на мен ми изглеждаше очевидно, но за мнозина беше повод за сериозно негодувание и раздразнение.

Какво друго бих могла да направя? Да подкрепям изборните права само на онези сънародници зад граница, които подпишат клетвена декларация, че няма да гласуват за този или онзи? Българите в чужбина имат семейства в България, за които се грижат. Бизнеси, ниви, градини, къщи, гробове. Мнозина биха искали да се завърнат и за целта силно искат да участват в изграждането на онова бъдеще, в което ще могат спокойно да хванат еднопосочен полет към дома. Просто няма как стотици хиляди хора да имат еднакво виждане за това какъв е пътят към това бъдеще.

Гласуването е принципен въпрос, но, слава Богу, един от по-простите. Или всички имат право да гласуват, или се спускаме по пързалката и една година измисляме защо тази категория не може да гласува, другата година - защо онази не може, и така бързо и неусетно изтриваме "демо"-то от демокрацията и остава само... "крацията". Сиреч, махаме народа от властта. Това вече сме го правили и не беше чудесно.

И всяка година като кажа това, някой виква: "Ама я виж в Англия как като не живееш десет години в страната вече не можеш да гласуваш!"

Обаче Англия не е държава на емиграцията. Англия е многолюдна държава на имиграцията. Нея не я издържат до голяма степен гурбетчии и има кой да гласува там за век напред.

България е малка и бързо топяща се държава, от която е емигрирал, поне временно, съществен дял от активното население. Оставям на вас да помислите върху тези разлики.

* * *

Тази година, разбира се, ураганът, който ме брули вечно след избори, има ново име - Слави.

Вече втори залп отбивам от де що има комуникационни канали, този път защо пък за Слави Трифонов сме гласували, как можело, как сме смеели, как доказвало това за пореден път, че на Запад наши мозъци не са изтекли... Просто планинско свлачище от възмущение, с бесни емотикони и удивителни, изтеглени като саби от граматическите ножници.

Ами, аз пак да си почна моето, вие в България защо гласувахте за Слави?

Знам, че този въпрос не звучи добре.

И има няколко причини за това.

Първо, далеч не всички в България са гласували за Слави. Е, и в чужбина далеч не всички за него гласувахме. Не можем да обобщаваме, защото така губим от поглед реалността, а тя бездруго вече съвсем заприлича на амфетаминова халюцинация.

Така са решили, така са направили. Това е единственият възможен отговор на въпроса защо някакви хора, за които не отговарям лично, са гласували за когото и да било.

Впрочем, в България някои хора и за ВМРО гласуваха. А в чужбина, например, - някои за Възраждане. Аз лично не съм във възторг от това, но знам, че има и хора, които биха искали никой да не гласува както аз гласувам. И за да не се избием по този повод, добре правим, че сравнително учтиво се допускаме един друг до урните, пък каквото математиката покаже.

И накрая, ако има нещо, което съм научила от патилата си покрай организацията на избори в чужбина, то е, че бюлетината не е ДНК. Че тя не определя добър или лош е един човек. Дори не е особено надеждна индикация дали е умен или глупав. По-често е сигнал за душевното състояние на човека, който я пуска, по-рядко - за съкровените му възгледи по един-два въпроса.

В изборни секции ми се е налагало да работя с хора с различни политически убеждения, напоследък и с хора от "Има такъв народ". И макар в момента да намирам действията и думите на хора както Трифонов и Йорданов за стряскащи, гледам да не бъркам тях с *хората, гласували им доверие*.

Във Великобритания се запознах покрай протестите с много млади хора, за които не бих подозирала, че някога са гласували за ГЕРБ, докато те не си го признаха с половин уста. Сега се чувстваха излъгани и дори засрамени, но тогава са имали причини, които са им се стрували добри.

Около изборните напъни тази година се запознах с неколцина симпатизанти на ИТН - те също доброволстваха в процеса по изграждането на избирателни секции, при това с искрено вълнение, енергия и компетентност, които не отстъпваха на по-опитните сред нас. Това бяха сърцати и нахъсани хора, които вярваха, че Слави Трифонов ще донесе "другото" и работеха за тази вяра. Ясно ми е, че не всички замесени са били толкова добри и свестни хора - това не е възможен стандарт за нито една организация или голяма група. Казвам само, че каквито и предразсъдъци да имах, личният ми опит с тези конкретни хора ги поразмекна като кашкавал на сандвич принцеса.

И още нещо - както при протестите миналото лято едновремешните гласоподаватели на ГЕРБ взеха ново решение за себе си и скандираха за оставката на Гешев заедно с всички останали, така и след онзи вече пословичен запис на черен фон от 12 юли, някои от моите нови познати реагираха с огорчение и изненада. Един от тях ми написа "Аз въобще не го очаквах това. Той за какъв се мисли?“

Не знам.

Но ми се струва много важно да не прибързваме с решенията за какви се мислим едни други. Защото - както в изборите, така и след тях - колкото и да се делим по проценти, акценти, музикални вкусове, меридиани и паралели, неизбежно ще бъдем все заедно.

Мария Спирова