Михаил Йончев, който беше председател на избирателна комисия в Столипиново, е учил до седми клас

Неграмотни председатели на секционни избирателни комисии и масово сгрешени протоколи - това видяхме в изборния ден и нощта след вота. Тези казуси повдигат въпроса: защо няма изискване за образователен ценз при назначаването на членовете на изборните комисии - именно в комисиите се броят гласовете и затова съществуват възможности за манипулации.

Михаил Йончев, който живее в Столипиново, е учил до седми клас. Може да чете и горе-долу да пише. "Мога, горе-долу мога", казва той, цитиран от БНТ.

Михаил е бил член на секционна избирателна комисия четири пъти. На тези избори, обаче, не знае кой го е предложил за председател на комисия.

"Не знам и аз как стана тая работа. Аз беше в болницата. Записали са ме председател. И това стана", обяснява Михаил.

Оказва се, че законът поставя само две изисквания към членовете на секционни комисии: да имат право да гласуват в съответния вид избори и да владеят български език. "Допълнителен образователен ценз няма", казва Марио Русинов от Антикорупционен фонд Обединение "Честни избори".

Според чл. 91-ви от ИК, партиите представят на кмета на публични консултации списък с имената на хората, които предлагат за членове на комисиите.

"Всъщност главната отговорност за това, кой излъчва членовете на СИК, са партиите. Те избират от своите мрежи и формално ги предлагат на кмета на съответната община, като в закона е записано, че трябва да се представят имена, граждански номер и образование, но в края на деня няма формална процедура, по която да се отхвърли човек заради липсата на образование", каза Марио Русинов.

А тази липса на грамотни хора в комисиите е една от причините за масово сгрешените протоколи на тези избори, според експерти.

"РИК не може по никакъв начин да попречи една партия, която е посочила своя кандидат за СИК, да го накара да предложи друг. Затова в изборната нощ и малко преди това имаше обаждания по телефона от членове на СИК, които казваха обадете се на партиите, този човек не става, той е неграмотен", каза Милена Хинкова, председател на РИК-Русе.

На тези избори свръхобразован кандидат за член на СИК е била Петра Христова, която е студент по публична администрация. Петра се е обадила на две партии да е член от тяхната квота. И двете не ѝ връщат обаждане.

"Предполагам възможни варианти - или са имали достатъчно места и са ги били запълнили с членове, или при отказ на някои членове на СИК съответно не са звъннали на мен, имало е хора преди мен в самите резерви", казва тя.

Освен да владеят български език в закона има и осем критерия, които правят даден кандидат несъвместим с поста член на СИК, но това са клаузи против конфликт на интереси.

Членове на СИК не могат да бъдат кандидат за съответния вид избор и негови роднини; човек на изборна длъжност; орган на изпълнителната власт; заместник-министър и главен секретар; съдия, прокурор или следовател; заместник областен управител и кмет; военен и хора в семейственост.

Целенасочена дупка в закона или неволен пропуск е липсата на възможност кметът да откаже одобрението на кандидат без образование, остава отворен въпрос.

Докладът на Международната мисия за наблюдение на изборите на ОССЕ у нас констатира редица проблеми и с подготовката на членовете на СИК, продължителността на обучението и времето на провеждането му.

Ето някои от тях:

"Първата обучителна програма за членове на СИК се осъществи в последната седмица на месец март, с присъствени и онлайн сесии". "Значителен брой членове на секционни комисии се отказаха или бяха заменени скоро преди изборния ден, което намали стойността и обхвата на осигуреното обучение".

Експертите предлагат държавата да помисли за установяването на постоянна изборна администрация, за да се избегнат проблемите с неграмотността на редица членове на комисии.