Моментално да се гръмнат “специалистите”, които ни убеждаваха, че на малката държава са малки способностите

Исландският триумф на европейското е пирон в ковчега на българския футбол. Връзката между двете е толкова явна, че ще бъде съзряна и от Йерихонския слепец, пише 168 часа.

Колкото по-напред в турнира се промъкваше футболното джудже, толкова по-смешно звучаха догмите, властващи в българския футбол. От десетилетия ни набиват в главите, че нямаме право да мечтаем за класиране на голям футболен форум. Галеха ни по главичките, пееха ни приспивни песнички и ни пълнеха стомахчетата със захаросани приказки.

"Няма как да отидем на европейско и световно - шепнеха ни на уше идеолозите на най-популярната игра у нас. - Ние сме малка, симпатична, но и много скромна държавичка.

На нас по-ни отива да не се бутаме между шамарите. Може и да обичаме големите приказки, но не сме родени за големи дела."

И ние наистина повярвахме. От онова лудо американско лято са минали 22 години. Достатъчно време, за да порасне едно съзнателно поколение, което е убедено, че на българския национален отбор по футбол му е забранено от Господ, от кралицата и въобще от Вселената да играе на големи футболни първенства. По-спокойно се живее с мисълта, че някой друг е отговорен за това да не си щастлив и да не си успял. На теб ти остава единствено да мразиш успелите. Мразехме шведите, че ни бият като тъпан на сватба където ни сварят. После започнахме да мразим всички поред - едни ни били с разлика, други ни се смеели, че не можем и два паса да си подадем, а трети ги ненавиждахме, че търчат като изоглавени до последния съдийски сигнал и не дават на нашите момчета да си вземат глътка въздух.

Само си спомнете за гадните японци. Били скромни, вежливи, гостоприемни.

Дръжки са гостоприемни. Седем шамара ни набиха и добре, че Ивайло Петев е уравновесен човек, та не тръгна да си прави харакири.

Но да се върнем на българо-исландската дружба във футбола. Такава, разбира се, не съществува, защото и тях вече ги мразим. "Как така - крещим по кръчмите, неква смотана държавица с 330 хил. поданици ще се класира на четвъртфинал на европейското. Кой ги пусна тия нещастници? Нали всички знаем, че малките държави не могат да участват на големите турнири

Нас затова ни няма там. Малки сме и нямаме достатъчно материал, за да произведем качествен нападател, защитник или вратар. Пресмятахме, че от 6 млн. население 2-3 млн. са пеленачета и пенсионери, 3-4 млн. са крадливи бездарници и остават някакви си 500 хил., които дърпат каляската, както се изрази навремето Митко Бербатов.

Да се гръмнат всички футболни топспециалисти, които ни убеждаваха, че качеството зависи от количеството. Защото при исландците от 330 хил., като махнем пенсиите и бибероните, колко ще останат можещите да ритнат топката. Там всъщност изчислиха, че имат точно 75-има професионални футболисти

От тях треньорът избра една трета и ги заведе на европейското, където те унижиха страната, в която е измислен футболът.

Абсолютно е ясно, че не става дума за размери, население и особености на релефа. Просто и ясно ние сме едни пълни нещастници, които от незапомнени времена гледаме да минем по тънката лайстна. В трамвая, в метрото, на светофара и във футбола.

Национален спорт е с тарикатлък да се промъкнем на следващото стъпало, без да сме положили усилия да го изкачим. А във футбола са се събрали топтарикатите

Колко години профукахме в опити да излъжем останалия свят, че и ние тук развиваме професионален спорт. Що далавери се направиха под прикритието на футболната идея. Само ще споменем колко много бежанци от Африка бяха внесени у нас да вдигат нивото на българския футбол. Някои от тия момчета не знаеха как се изпълнява тъч, но доброволно станаха част от голямата измама

да се крадат и перат пари. Българин беше коронясан като един от лидерите на световната тотомафия. И резултатите не закъсняха. Уреждат се мачове и при 7-8-годишните хлапета, световните букмейкъри редовно вадят български мачове от програмите си, черното тото е на мода по нашите географски ширини. За бази и стадиони по-добре въобще да не отваряме дума.

Сложили стотина седалки, колкото да се видят по телевизията и да се тупат в гърдите, че са направили "стадион красавец", но не пипнали миризливите клозети, щото там камери няма да снимат кафявата картинка и на кого му е нужно да харчи грешни пари.

Миризлива история е нашият футбол.

Мирише на нечисти интереси, на мутренски номера

Направо смърди на потни мутри, които онзи ден отишли пред ст. "Българска армия" да псуват, плюят и поливат с вода 17-18-годишни момчета, юноши на ЦСКА. Някой ги е насъскал с по една стотачка в джоба да вдигат пушилка, че да може да мине номерът със създаването на чисто нов ЦСКА, които да не дължи нищо на никого. Това ако го чуят исландците, сигурно ще отидат групово да се хвърлят в най-активния им вулкан. Как е възможно въобще държавата да позволи създаването на ловешко-софийски хибрид,

който няма никакво намерение да си плати 14-те млн. лв. дълг към НАП и още толкова към частни кредитори. Възможно е, разбира се, законът го позволява и ще стане. Но няма да стане България да играе на европейско или световно. Там важат други закони - по-ясни и написани не в услуга на тарикатите.

Въобще не е чак толкова смела прогнозата, че българският национален отбор по футбол никога повече няма да се класира за европейско първенство. Другите вървят напред, а ние теглим уверено в обратната на тях посока. Чисто новичката ни Висша лига прилича повече на отчаян сърдечен масаж на българския футбол. Усилията са безсмислени, мозъкът е мъртъв.