Единият партньор е заразен, но не и другият, положителни тестове на децата, но отрицателни при родителите.

Това е конфигурация, която може да бъде объркваща, но не е необичайна. Въпреки че споделят жизнено пространство и храна със заразен човек, тези хора не се заразяват с вируса.

Имунитет след инфекция или след ваксинация

Първата хипотеза, най-очевидно, е тази за предишно заразяване с един от вариантите на SARS-CoV-2, обяснява Puls.bg.

Всъщност, ако човек в домакинството не се зарази с COVID-19 докато живее с някой, който е дал положителна проба, това може да се дължи на факта, че вече го е прекарал преди, дори без да знае - асимптоматично.

По този начин последният е запазил патогена в своята имунна памет благодарение на специализирани клетки, които ще елиминират вируса.

Следователно имунизираният човек в контакт с роднина, заразен с вируса, няма да развие болестта.

Този имунитет се придобива и чрез ваксинация.

Не е известно колко дълго може да продължи имунитетът след ваксинация или инфекция.

Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато отново влезе в контакт с вируса.

Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били ваксинирани с интервал от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре защитени от вируса от други.

Появата на варианти, различни от оригиналния, какъвто е Омикрон, може да намали ефективността на имунитета, придобит по време на инфекция или ваксинация, насочена срещу предишен вариант.

Омикрон има повече от петдесет мутации в сравнение с първоначалния вариант на вируса, включително тридесет в спайк протеина, срещу който е насочена ваксината.

Колкото повече мутации има един вариант, толкова по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкова по-малко човек ще бъде защитен от инфекция.

Имунитетът варира при всеки човек

Голямото генетично разнообразие обяснява разнообразието от реакции на инфекция срещу даден патоген.

Същото важи и след ваксинация, една и съща ваксина няма да има еднаква ефективност при всеки човек.

Производството на антитела и тяхната стабилност във времето варират в зависимост от патогена и от човек на човек.

Наистина, някои запазват голям брой антитела за дълъг период от време иследователно те са по-добре защитени и за по-дълго.

Тази особеност може да обясни защо един член на семейството може да не се зарази с вируса, докато друг има положителна проба.

Възможен имунитет след настинка

Наскоро проучване на изследователи от Imperial College London показа, че имунните Т-клетки, развити след обикновена настинка, могат да имат защитна роля.

Високите нива на съществуващи Т-клетки, създадени от организма по време на инфекция с други човешки коронавируси, като обикновената настинка, могат да предпазят от инфекция с COVID-19, казва д-р Риа Кунду, първият автор на изследването.

Проучването включва 52 души, които са живели с някой, заразен със SARS-CoV-2.

52-ма доброволци са били тествани чрез PCR на четвъртия и седмия ден.

Кръвни проби са им били взети в рамките на една седмица след излагането им на вируса в домакинството.

Изследователите са установили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат много по-високо ниво на Т-клетки в сравнение с тези, които са били заразени от член на семейството.

Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са насочени към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, за да предпазят организма от инфекция.

При 26 незаразени пациенти тези Т- клетки са създадени след предишна инфекция, поради настинка, дължаща се на друг вирус от семейството на коронавирусите.

Следователно тези съществуващи клетки при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, според изследователите.

Понастоящем ваксините са насочени към спайк протеина на вируса.

Но насочването към вътрешните протеини на вируса би направило възможно индуцирането на по-дълъг имунен отговор благодарение на Т-клетките, които се задържат по-дълго, за разлика от антителата, чийто брой в крайна сметка намалява, обясняват изследователите.

Според тях нова ваксина, насочена към вътрешни протеини, ще предложи защита срещу всички настоящи и бъдещи варианти на SARS-CoV-2.

Трябва да се отбележи обаче, че участниците в това проучване са били много малко на брой, така че данните ще трябва да бъдат допълнени с по-голяма кохорта.