“Ако искате да разсмеете Бога – разкажете му за плановете си” – се казва в поговорка.

Наистина -  понякога дори добре разработени планове се осуетяват поради непредвидени обстоятелства. Или човек се отказва сам от планираното, пише Другите Новини. Оказва се, че още през миналия век, това явление е привлякло вниманието на много изследователи.

Когато човек си набележи нещо (да купи кола или къща, да отиде на почивка в чужбина, да се ожени, да започне бизнес), е логично да разкаже за това на приятели и познати, за го подкрепят и да се радват заедно с него. Само че още през 1933 г. психолози са установили, че на колкото повече хора разкажем за своите намерения, толкова  по-малко е вероятно те се реализират.

Каква е уловката? Ако разкажем за плановете си по-рано, те в подсъзнанието ни стават свършен факт. И след като целта е постигната подсъзнателно, у човека намалява мотивацията.

Професорът по психология в университета в Ню Йорк, Peter Golluittser засяга този въпрос през 1982 г. в книгата си “Символично самозапълване.” Не толкова отдавна, той прави редица проучвания, в които участват 63 човека. Оказало се, че хората, които не споделят плановете си с други хора, ги реализират много по-често, отколкото тези, които публично говорят за тях и са получили одобрението и подкрепата на другите.

Професор Golluittser смята, че когато разказваме за намеренията си това ни дава “преждевременно чувство за пълнота.” В съзнанието ни има така наречените символи за идентичност, които ни помагат да формираме представа за себе си. За да може да възникне такъв символ, са достатъчни не само действия, но и просто да говорим за тях.

Да предположим, че сте разказали за намерението си да напишете дисертация и да се кандидатирате за доктор на науките. Мозъкът се удовлетворява от тази игра на въображението, и у вас изчезва стимула да правите нещо за да постигнете тази цел – да започнете аспирантура, да търсите научен ръководител, да ходите в библиотеката за да събирате материали, и така нататък.