Наш неделен сутрешен блок.

Изпратили репортер под прикритие в столичен ресторант, който се намира в хотел, за да покажат "как се нарушават правилата и противоепидемичните мерки". Срещу някаква сума на рецепцията им дават бележка, че са гости на хотела, което им дава право да се нахранят. В ресторанта разбира се има хора, келнерите са с прословутите маски, мерките за дезинфекция са налице. Според репортерката хората са повече и нямало достатъчно отстояние. Потвърждава, че след 22.30 ги приканили да си тръгнат.

Ами като ви е страх от зараза, какво търсите в ресторанта? Защо не са отразили какво отстояние се спазва в градския транспорт? В супермаркетите, в големите магазини Джъмбо, Техномаркет, Икеа, Декатлон и подобни?

Някакви пък им се обаждали, за да докладват и за други такива заведения, та дори в провинцията - кога възкръснаха доносниците, познати ни от соца и какво ги засяга, ако те не ходят там? Защо не отворят всичките заведения вече, при положение, че посещенията там не са задължителни за никого? Определено вече повече от 50% от хората го прекараха този грип, имат имунитет и не ги е страх от социални контакти - до кога всички ще са затворници, заради страха и паниката на други, които може и да не се оправят до края на живота си?

От какво ще живеят всичките паникьосани, при положение, че в половината град търговските обекти вече опразниха помещенията и няма да отворят никога повече? Кога най-сетне хората ще си дадат сметка, че облагосъстоянието им е повече функция на това, какво имат тези до теб, отколкото това, което имаш ти самия? Защото каквито и финансови резерви да имаш, ако тези до теб не работят, твоите резерви само ще се топят.

Фалитите, закономерно водят до покачване на цените на стоките, защото вече намалява вноса (а ние много малко неща произвеждаме); водят до свиване на разнообразието на стоки (вече все по-трудно ще си намирате някакъв любим вносен продукт, защото човекът, който го внася няма пари, за да го поддържа на склад или купува по-малко, съответно на по-висока цена); водят до изчезването на определен вид услуги и съответно покачване цената на оцелелите, които ги предлагат (защото ако се е наложило да се освободят работниците или служителите и наетото помещение, после е много трудно да ги събират отново и се искат средства, които принуденият да го направи вече няма да има, добавете и разрешителните режими и формалности, които отново струват и средства и време) ...

Печалният опит на всички други държави показа, че колкото по-затворено, толкова повече болни, но правителствата упорито настояват, че затварянията били в полза на хората? Докога?!

Мариана Христова