На 14 септември православните християни честват Кръстовден .

На този ден се подрежда специална празнична маса и се спазва строг пост.

От Кръстовден започва и гроздоберът.

На Кръстовден е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други. Този пост се спазва като израз на уважение към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството.

За празника се приготвя обреден хляб, наречен Кръстова пита, от най-възрастната жена в дома. На питата задължително се оформя и голям кръст преди да се изпече.

Обредният хляб се приготвя от половин килограм брашно, половин чаена лъжичка мед, половин чаена лъжичка сода бикарбонат, половин супена лъжица оцет и вода, нужна за замесването.

Тъй като питката е постна, тя почти няма да се надигне след изпичането и трябва да се яде, докато е топла, защото след като изстине, ще е много твърда.

Според традицията брашното е необходимо да се пресее три пъти преди да започне месенето на питката.

Обредната питка се разчупва, когато цялото семейство се събере около масата. В такъв случай от всеки един се изричат думите "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли".

Смята се, че казвайки тези слова, хората ще се предпазят от болки в кръста през годината, докато работят.

На трапезата задължително трябва да присъстват печена тиква и грозде,понеже това са типичните есенни храни, а Кръстовден се смята за деня, от който започва есента.

На масата е необходимо са се подредят само постни ястия.

От Кръстовден започва гроздобера. Според народните вярвания преди този празник гроздето още не е узряло, но след 14 септември е готово за консумация.

Първото откъснато грозде се занася в църквата, за да бъде осветено. Прието е на този ден хората да си раздават грозде, за да е плодородна следващата година.

От 14 септември започва и сеитбата на житните култури. Преди да бъдат засети те е нужно да бъдат осветени именно на този празник.