За една независима жена свободата е най-важна.

Тя знае, че има самочувствието и възможностите да се справя сама. Това не ѝ пречи да се влюби и да има пълноценна връзка. Дори не ѝ пречи да е слаба пред партньора си понякога.

Но защо мисълта за брак толкова плаши независимите жени? Защо хем обичат партньорите си и наистина са готови да прекарат живота си с тях, хем не могат да се пречупят и да сложат подписа си на брачните документи?

Страхът, че ще изгубят свободата си

Понякога само мисълта, че нещо коренно ще се промени в живота ти, пречи да се впуснеш в тази промяна. За една жена с позиция, със самоуважение и достойнство е кощунство да погази устоите на брака. Ето защо тя просто предпочита да не встъпва в него.

Някои жени, имали лош предишен опит във връзките се плашат, че нещата могат да се повторят. Мъжете понякога са склонни да откъсват своите половинки от досегашната им среда по различни причини. Влюбените дами загърбват приятелите и близките си в името на връзката.

А е много характерно за независимите жени да имат свои социални контакти, на които държат. Ето защо страхът от това да бъдат морално откъснати от близките си в името на мъжа до себе си и брака, ги плаши до смърт.

Страхът, че ще се превърнат в домакини

Домакиня и независима жена често са понятия, схващани като противоположни и взаимно изключващи се. Така е и в съзнанието на много независими жени, които могат да се грижат сами за себе си, следват кариерното си развитие и имат по-високи цели от това да приготвят вечеря.

Не че домашният уют не е важен, не че обгрижването на любимия човек не е от значение, но просто превръщането на една силна жена в послушна домакиня е немислимо за този тип дами.

Странното е, че когато не са встъпили в брак, независимите жени са склонни да правят всичко това. Но мисълта, че ще узаконят връзката си и че има вероятност да се превърнат в средностатистическа домакиня с пеньоар и ролки на главата, ги плаши. Предпочитат да запазят връзката си каквато е, но и да запазят независимостта си. Така някак си нещата се понасят по-лесно.

Страхът, че самоличността им ще се размие в мига, в който кажат „да“

За една независима жена понякога е трудно да приеме дори фамилията на мъжа си, камо ли да се слее в едно цяло и да започне да казва „ние“ вместо „аз“. Свободолюбивите жени, знаещи как да се справят сами в живота трудно приемат мисълта, че ще бъдат нечие притежание. А мъжете имат склонността да се държат завоевателски.

Страхът, че ще се гледа с лошо око, ако си омъжена, но сама на парти

Официални събития, събирания с близки и приятели, пътувания – всички тези моменти са по-трудно поносими, ако си омъжена, но се появиш без мъжа си. Хората започват да се питат и чудят защо тя е сама, къде е съпругът ѝ, шушукат, че явно нещата не вървят.

Това плаши независимите жени. Те знаят истината дълбоко в себе си – знаят, че нямат нужда да са винаги придружени, защото могат да се справят добре и сами. Но обществените стереотипи ги притискат и тласкат към отрицание.

Ако има разбирателство във връзката, няма причина за притеснение. Важно е и как приема личността ви вашият партньор. Ако той няма нищо против да ви обича каквато сте с цялата си свободолюбивост, нещата между вас ще вървят, независимо дали сте женени или не.