Защо Кирил Петков е обречен на успех

Коментар на Явор Дачков в Гласове

Кирил Петков създава усещането, че говори искрено, истинно и по същество. Впрочем същото впечатление създаваше Борисов в началото на телевизионната си кариера и до много късен етап, макар и за друг сегмент от аудиторията. Кирил Петков има чар и хората просто си го искат. Мисля, че нищо не може да им попречи да го получат. Въпрос на дизайн е под каква форма ще стане. А е и време след като години наред бяха лъгани по-простите, сега да бъдат измамени и по-сложните с големите претенции, та всички да минат по реда си. Изненада е само съкратеният период, в който това се случва. Току-що Слави Трифонов излъга едните и хоп, от ръкава се появи Кирил Петков, който плени другите. Динамични времена.

Атаките срещу Кирил Петков за двойното му гражданство помагат за вдигането на неговия рейтинг и са тласък за развитието на политическата му кариера. Би било логично Конституционният съд да обяви, че той е избран незаконно за министър, защото така е според закона, и с това да засили образа му на жертва на мафията, срещу която се е изправил.

Подобен ефект имаше отказът за регистрация на НДСВ през 2001 г. когато Симеон II обяви, че ще ни оправи за 800 дни и докара на телевизора юпита, които изглеждаха досущ като Кирил Петков. Те просто отвяха Костов и неговото управление, които бяха разочаровали българите със своята корупция. НДСВ не просто не я спря, а я вдигна на по-високо ниво.

Първият закон, който царят прокара, беше в полза на хазарта и Васил Божков, а Милен Велчев завъртя далвавера за стотици милиони с външния ни дълг, която въобще не беше усетена от обикновените хора, за които корупцията на СДС и Костов беше видима и осезаема. Най-големият грях на НДСВ беше, че спряха реформите, започнати от Костов. Въпреки всички резерви, които могат да се кажат, те бяха добри и положиха началото на нещо като държавност, след седемгодишно губене на време. НДСВ изостави всички вътрешни усилия и остави България по течението. Промените дойдоха само по конюнктурни външнополитически причини - интеграция в НАТО и ЕС.

Симеон II постави началото на новото затлачване, което царските хора наричаха новото време. Царят усети, че българите не обичат реформи и ги остави да се носят по течението на историческото време, управлявайки въобръжението им през мълчанието си и медиите, които го играеха, подобно на старото театрално правило, че шутът играе краля. "Тройната коалиция" бе инерция на това, а Бойко Борисов го разви в невиждани размери, защото имаше харизма, която импонираше на масовия българин и не само, че не мълчеше, ами се превърна в основна говореща глава. Всеки ден в близък план в продължение на 20 години. Освен това имаше и таланта да говори така, че изреченията му влизаха в 30-секунден синхрон в централните новини, а всички ги запомняха, без значение дали ги харесват или не.

Бойко Борисов и ГЕРБ управляваха настроенията на българите, а не държавата. Главната ефективност от тяхното управление бе внимателното балансиране между различните корупционни интереси на големите играчи, което създаваше усещане за стабилност.

През миналото лято по непонятни причини този баланс беше нарушен с удар върху Васил Божков. Нямам информация дали това се дължи само на самозабравянето на Пеевски или и на американска намеса, но е факт, че атаката срещу Божков сложи началото на края на модела "Борисов-Пеевски". САЩ помогнаха явно за това, като обявиха Пеевски и Божков в списъка по “Магнитски”, но не удариха Борисов. Оставиха го в ноктите на демокрацията, което е съвсем естествено. Ако българите гласуват масово за ГЕРБ, те ще трябва да работят с тази партия, а не да се чудят на кого да се опрат.

Последното се оказа прозорливо, защото въпреки всички усилия на цялата държавна машина, които служебното правителство и Румен Радев впрегнаха срещу Борисов, той се очертава като победител и на третите предсрочни избори (мисля, че резултатът му на последните беше изкуствено занижен, но това няма значение). Слави Трифонов изигра успешно своя етюд и провали премахването на ГЕРБ и ДПС от властта. ИТН беше създаден, за да се запази този модел, а не да бъде разрушен.

Според мен имаше леко отклонение от този план веднага след изборите на 4 април, когато недоволството срещу Борисов и ГЕРБ беше в пика си, а и се създаде усещане за промяна. Тогава ДПС решиха, че могат да отстранят Борисов и да го заменят със Слави Трифонов и се включиха активно в “чегъртането”, заедно с президента Радев. Последва отрезвяване, защото Борисов не беше унищожен, а ГЕРБ запази електоралната си тежест, а и заради заплахата хората на Прокопиев да се наместят в новата управленска конфигурация. ДПС се отказаха да заличат Борисов, както и да помагат на Румен Радев, защото прозряха, че той се е опрял и на хора от редиците на смъртния им враг - “Капитал” и "Демократична България".

В този анализ не обръщам внимание на Мая Манолова и нейните “мутри, вън”, защото мисля, че те са обикновен миманс. Не акцентирам и върху БСП, защото тя бе използвана само като оръдие на ДПС - ту срещу президента, ту срещу ИТН, ту в полза на ИТН, но най-вече срещу себе си и общо взето не успя да създаде собствена политическа тежест, с която другите се съобразяват. Третото място на изборите на 4 април я заковаха за маргиналните редици на резервите и това изглежда ще е за дълго.

Румен Радев, чието призвание бе да изгради алтернатива на модела на управление между ГЕРБ и ДПС, също се провали. Четири години той вървя след събитията и държа речи. В началото много хубави и обещаващи, в края - банални и лишени от сила, защото се видя, че зад тях не стои нищо.

Тук няма да изброявам всичките му неудачи, свързани с активната политика - от международната сцена, през изграждането на комичен стратегически съвет, безкрайните лишени от смисъл консултации по различни поводи, предложенията му за промени в конституцията, кадровите му решения и аматьорския му екип, който така и не можа да изгради за един мандат. Въпреки всички скандали и провали на ГЕРБ, Радев не успя да инкасира никакво политическо предимство пред Борисов, дори и след безобразното нахлуване на Гешев в президентството миналото лято. Протестиращите го забравиха на втория ден след размахания юмрук, а Мая Манолова и Хаджигенов ги яхнаха и влязоха в Народното събрание с “победоносните” 4.5%.

В началото на годината Румен Радев изглеждаше по-слаб отвсякога, изоставен дори и от партията, която го издигна - БСП. Тогава той направи единствения си печеливш ход. Върза се за американците и Херо Мустафа, която бе представена на служебното правителство като генерал-губернатор, обикаляйки всички министерски кабинети, че и този на печално известния културист Румен Спецов от НАП. Оттам дойде силата на Радев и той започна да чегърта ГЕРБ през служебното си правителство с невиждана за него смелост. За съжаление се провали дори в това начинание, а последните социологически проучвания, които дават на Борисов първото място на следващите избори, са най-яркото доказателство за този провал.

Лично за мен бе голямо разочарование заиграването на Радев със Слави Трифонов в края на предишното Народно събрание, когато президентът помогна за поправките в закона за изборите, които направиха възможни по-високите проценти за ИТН. За мен Слави Трифонов е червена линия в политиката и културата, която не бива да се прекрачва, но това е лична гледна точка. Служебното правителство като цяло не предложи нищо по-различно от ГЕРБ - пропаганда и агитация, а симпатиите за него са чисто естетически. За много хора новите и по-интелигентни физиономии са по-приемливи от старите и изхабени на Борисов. Всичко това създаде чувството за безизходица - уж трябваше да има революция и промяна, а то повече от същото.

Резултатът от едногодишното движение “Мутри, вън”, поставено от президента Радев с неговия призив, постигна точно обратния ефект. Малък детайл - интервюто на шута на мутрите по БНТ, който спечели последните избори (Слави Трифонов щял да дава извънредно интервю за “Панорама”) се промотира като нещо ексклузивно, защото е благоволил да проговори след четиримесечно бягане по тъча.

На този фон изгрява звездата на Кирил Петков. Той беше назначен от Румен Радев за служебен министър в нарушение на Конституцията (Румен Радев никога си е позволявал такова нещо, той е по-скоро буквалист в спазването на закона), което означава, че е бил изключително важно да бъде поставен на този пост. За много кратко време Кирил Петков успя да спечели симпатията на голяма част от българите само с няколко интервюта по телевизията.

Той създава усещането, че говори искрено, истинно и по същество. Впрочем същото впечатление създаваше Борисов в началото на телевизионната си кариера и до много късен етап, макар и за друг сегмент от аудиторията. Кирил Петков има чар и хората просто си го искат. Мисля, че нищо не може да им попречи да го получат. Въпрос на дизайн е под каква форма ще стане.

На този етап всички разобличителни кампании срещу Петков само му помагат. От друга страна, не е лошо те да бъдат регистрирани в интерес на истината, а не на политическата целесъобразност. Засега Петков предпочита да управлява само с думи и обещания и да се цели в интереси, които могат да обслужат корпоративни клиенти, а не обикновените хора. Познайте колко малки и средни предприятия е обслужила ББР за два месеца, след като Петков смени хората на Пеевски със свои приближени и дали има някаква реална промяна там.

Досега Кирил Петков излъга за двойното си гражданство, за Румен Спецов и за крупните немски инвеститори за електрически автомобили. Премълча за срещата си с канадската посланичка, на която са обсъждали търговското споразумение със СЕТА, и много внимателно избягва всички теми, които могат да настроят привържениците на Радев срещу него - Русия, ваксинация, ковид-мерки, джендърство, образование и прочие въпроси от либералния арсенал. И постъпва умно, защото, ако избирателите разберат, че е завършен либерал (освежен Плевнелиев), той ще си остане само в тясното ядро на бившите десебари и “Да, България”.

Под прикритието на Радев, Кирил Петков има възможност да привлече много по-голяма периферия и да създаде една прилична по големина партия, а с явната си протекция от американците (Джо Байдън лично му спомена името при откриването на форума “Три морета”, което си беше знак, а не протокол) да бъде фактор при създаването на мнозинство за следващо управление.

Тук обаче по-големият проблем е за "Демократична България", отколкото за ГЕРБ и ДПС. Последните даже могат да се мобилизират и да потърсят още съюзници, за да се предпазят от новата харизма. А и да изградят нещо като голям консервативен блок (с цялата условност на това понятие) срещу нахлуващата модерност на либералите от кибер поколението, в чийто вени вместо кръв има вегън-пробиотик.

Във всеки случай Кирил Петков ще откъсне гласове от Христо Иванов, а конфронтацията помежду им изглежда неизбежна, поради естествено съперничество според мен. Само на пръв поглед те са естествени съюзници. Мисля, че хора като Кирил Петков и Асен Василев играят само за себе си. Те, заедно с Румен Спецов и проф. Николай Денков, приличат на леко странна, ексцентрична и себична трупа за политическо рейдърство, която е уловила мига и няма никакво намерение да го пуска. Долавям и елементи на секта, ако съдя по симпатизантите на Петков, както и по начина, по който придвижват връзките от общата си фондация в политиката.

Българската електорална почва за политически мошеничества въобще не изглежда чак толкова изхабена след 30-годишна употреба. Харвардският оптимизъм среща българския потенциал на глупостта, ако перифразирам един от слоганите на “Америка за България”. А е и време след като години наред бяха лъгани по-простите, сега да бъдат измамени и по-умните, та всички да минат по реда си. Изненада е само съкратеният период, в който това се случва. Току-що Слави Трифонов излъга едните и хоп, от ръкава се появи Кирил Петков, който плени другите. Динамични времена.

По-интересният за мен въпрос е дали изостанала и корумпирана България няма да бъде засилена бързо в руслото на либералния улей, който е по-корумпиран, измамно напредничав и по-инфернален, или ще намери сили за още малко историческо безвремие.