Когато искаме нещо да не ни сполети, обикновено казваме "да чукна на дърво".

Откъде обаче идва популярният израз и какво означава?

Чукането на дърво е било характерно повече за Западна Европа, за Източна то е привнесен ритуал. Кога и как се е случило - никой не може да каже.

Едно от популярните обяснения е свързано с дявола. Чукаш на дърво, за да създадеш шум, за да не те чуе дяволът и да ти осуети плановете.

Друг евентуален вариант е свързан с паганските вярвания за изгонване на дървесните нимфи, тъй като те също имат навика да объркват живота на хората. Тези същества живеят в дърветата и когато искаш да споделиш нещо важно, тропаш по дървото, нимфите излитат и така не чуват плановете на човека, следователно не могат да ги провалят.

Според трето поверие чрез чукането на дърво лошото нещо се прехвръля в дървото и избягва самия човек.

Има и едно обяснение, което не е свързано със заглушаване, а с целенасочено търсене на определен звук. И до ден днешен съществуват манастири, които привикват вярващите към служба, като се бие дървен симантрон. Това е греда с определена дължина, която издава характерен звук. Така когато има нещо, което искаш да се случи и следователно да се молиш за него, ще имаш възможност за това, когато чуеш симантрона. Това е християнското обяснение. То обаче важи за употребата на израза в положителна посока - когато искаме нещо да стане.