Какво показва сравнението на заплатите по общини за 2017 г.?

Първо, по-високи средни заплати има в сравнително малки общини, които имат големи работодатели, а не в големия областен град. Единственият областен град в топ 20 е София - на 8-о място. Нормално заплатите в София са сравнително по-високи от тези в страната като цяло, но дори и София е изпреварена от няколко малки общини с много голям работодател, който дава високи заплати.

Най-високата заплата е в Челопеч - малка община от Средногорието, в която има голяма добивна промишленост. В топ 10 влизат още Пирдоп - същият модел, както и Панагюрище.

Челопеч е единствената община със средна заплата над 2000 лв. за 2017 г.

В профила на общините от топ 10 с най-високи средни заплати са такива с добивна промишленост, с големи енергийни компании (Раднево, Гълъбово, Козлодуй), Девня - с доста силна индустрия.

Между 10-о и 20-о място са три общини, които са периферия на София и имат индустриални зони (Костинброд, Елин Пелин, Божурище), три общини с подобна роля около Варна (Суворово, Аксаково и Белослав) и община Марица до Пловдив, където също са концентрирани някои от големите инвестиции.

Концентрацията, клъстеризацията на общини с високи заплати е около София, Варна, Пловдив и Стара Загора. Една идея по-назад са още няколко други силни общини.

Данните показват и защо има такава разлика между Юга и Севера.

Защото тези центрове са все с периферия на юг - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас. Те са добре свързани, усилват се взаимно. Към тях може да добавим и малките общини в Подбалкана - в Средногорието, където има големи добивни предприятия.

Докато на север единственият такъв клъстер е около Варна, но Варна не може да повлияе силно на икономиката в Централния северен район (например около Велико Търново) или към Плевен. Варна живее “около себе си” - няма влияние в цялата Северна България. Затова и големи градове като Плевен не могат да се похвалят с високи заплати. Причините за по-лошото развитие на север и за по-тежките проблеми там са не толкова многото малки обезлюдяващи се общини (около Видин, Монтана), но по-скоро към това се прибавя по-големият проблем - липсата на големи центрове, които да се усилват (каквито има на юг).

В Плевен, Велико Търново и Русе има положителни тенденции, но не толкова, че да стабилизират Северна България като цяло. В някои от по-силните примери на север като Севлиево, Козлодуй има високи заплати, но те не могат да повлияят на околните общини.

Няма как, да речем, икономиката на Монтана да се върже за Козлодуй и да разчита само на това. И за Враца наличието на Козлодуй в неговата област не е гаранция, че нещата ще изглеждат добре. Този елемент - липсата на силни центрове, понякога се подценява, а може би е водещ.

Друго интересно наблюдение е за клъстерите от общини с най-ниските заплати в България. Има такъв в Северозапада - около Видин и Монтана, но най-големият е на юг от Благоевград. Там е най-голямата територия, оцветена в червено (за ниски доходи) на нашата карта - около Петрич, Сандански, Разлог, Якоруда, Симитли.

Затова и на областно ниво в Благоевград заплатите са едни от най-ниските - като изключим областния център, където все пак има сравнително нормални за града заплати, има университети, но извън него над две трети от заетите са в малки общини и там заплатите са изключително ниски.

Туризмът по морето и в планините също не оцветява картата в синьо (за високи заплати). Тук причината е и сивият сектор.

Макар и силен сектор в България, туризма на картата на заплатите не го виждаме. Индустрията влияе на тази карта, но при туризма явно остават скрити доходи.

Така че два са факторите за високи заплати:

- Да си в община с много голямо предприятие (особено в енергетиката или добивната промишленост) или - в някои редки случаи, с разнообразна, но много силна индустрия като Девня.

- Да си в голям център (София, Пловдив, Варна), където този подем се усеща, има услуги, които носят високи заплати (аутсорсинг, IT). Но ако не си в големия областен град в топ 5 или 6 и не си в тези няколко общини с много големи предприятия, нещата не изглеждат оптимистично. Вариантите за висока заплата с максимален осигурителен доход стават доста ограничени.

Изследвали сме например Панагюрище - там голямото предприятие влияе и на начина, по който работи професионалната гимназия, и на това болницата да не фалира, да има многофункционална спортна зала. Когато има едно голямо предприятие, то инвестира в общинската инфраструктура и това прави средата за живот по-добра.

Но конкуренцията на големия град остава доста силна. Той създава повече предпоставки за реализация в образованието. Затова и младите хора от Панагюрище ги влече да отидат в по-големия областен център - заради образование, разнообразна реализация.

Да, условията за живот в тези малки градове с голяма индустрия са много по-добри от много други места в страната, но стимулът да се ходи в големия град си остава.

Но понякога тези малки градове привличат кадри от големия град, особено мениджърските кадри. В цялото Средногорие има хора, които всеки ден пътуват от София, има хора, които направо се заселиха там, но това все пак са единични случаи.

Големият въпрос е какво ще стане с качествените кадри, които завършват гимназия. Много често решението е университет, заминава се за Пловдив, София, в чужбина... Въпросът е дали тези хора ще се върнат, или пък ще останат в големите областни центрове. Трябва да има нещо повече от заплатата и затова трябва да се развива социалната сфера в тези по-малки градчета, да се инвестира и в друг тип работни места, не само в конкретното голямо предприятие.

Това ще е голямото предизвикателство пред тях. Тези малки общини ще трябва да работят стратегически как да останат привлекателни, когато един ден добивът там приключи.