Няма изненада във високия резултат на „Има такъв народ“, въпреки че кандидатите им не участваха в общите дебати с други партии в националните медии, пише Момчил Цонев, цитиран от E-vestnik.bg 

Защото:

– „Има такъв народ“ и Слави си имат собствена телевизия. Как кабелна телевизия създава парламентарна партия вече се е случвало – с телевизия СКАТ и партия Атака.

– Както един от анализаторите каза снощи, Слави не говори от вчера. „Шоуто на Слави“ се излъчваше в национален ефир и беше сред най-високо рейтинговите предавания 19 години.

– Защо българите в чужбина избраха Слави пред Демократична България? Защото Слави успешно „свири“ на носталгичната нотка по родината. Гледах концерта му в петък вечер, 2 часа без нито едно от т. нар. му чалга парчета, само „носталгични“, „патриотични“ общопопулярни български песни.

– Дали партията му ще е еднодневка или ще има дълъг живот? Зависи как се държат депутатите й. Атака имаше славни моменти, сега е под 1% според актуалните данни. Не всички успешни политици са „родени“ политици. Американският президент Роналд Рейгън е актьор, но все пак преди да стане президент той има политически опит – бил е губернатор на Калифорния.

– При втора позиция в парламента „Има такъв народ“ ще получи втория мандат след ГЕРБ за съставяне на правителство. Ако новите опозиционни/ протестни играчи не се отметнат от думите си преди изборите, то ще отидат към опит за правителство „Всички срещу ГЕРБ“. ГЕРБ няма да успее да състави правителство, въпреки призива на Бойко Борисов от снощи на снега пред джипката. С мандата на „Има такъв народ“ ще се направи опит за обединение на всички срещу статуквото. Но това е при спазване на партийната принадлежност, няма да стане така, ако се появят внезапно свободни електрони и новите депутати започнат да се роят, люспят и т. н.

Няма да стане така и ако всички вкупом решат, че резултатите не им харесват и консенсусно се обединят за нови избори. Новите избори обаче едва ли да дадат монолитен дву- или трипартиен парламент, това време отмина, сега е времето на фрагментарността.

Партиите ще трябва да свикнат да се коалират. Но добрата коалиционност не означава безпринципно разпределяне на министерски постове, а нещо съвсем различно – означава разговори и решение кои обществени сектори чрез кои партийни политики да се управляват, т.е. кои сектори ще се управляват с по-либерални политики, кои с по-леви, кои с по-консервативни.

Напълно е възможно и дори звучи логично да е настъпил краят на управлението на цяла държава само чрез един вид политики, за да се появи управление по сектори, което да съвместява различен подход (по-либерален или по-консервативен) в зависимост от това дали се отнася за икономика, образование, култура или демография.