Храбър, Вилсон, Тибър, Либкнехт и Люсилия са само част от необичайните имена, 
които могат да се чуят в монтанското село Меляне. Хората там носят тези необичайни 
имена, защото вярват, че те ги пазят от смъртоносно проклятие.

Село Меляне се намира само на няколко километра от град Монтана и въпреки малкото си население концентрацията на странни имена там е най‐голяма.

Според преброяванията всеки втори жител на селото носи особено име. 
Легенда твърди, че през 20‐те и 30‐те години на миналия век в северозападното селце е имало голяма смъртност.

Тогава тръгнала мълвата, че над селото тегне проклятие и по съвет на свещеника, за да се развали прокобата, родителите трябвало да кръщават децата си с имена, които не се срещат в рода им.

За да си сигурни обаче, че ще пресекатзлото, родителите са кръщавали децата си с имена, които никой никога не бил чувал. 
Възрастна жена разказва, че първите странни имена, които са се появили в селото са били Либкнехт и Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. 
По‐късно се появяват и хора, кръстени Геройки, Геройко и Роза Люксембург. 
Интересно е, че нито един жител на селото не е изявявал желание да смени името си. 
В крайна сметка с появата си необичайните имена са спрели високата смъртност в района.

Сред жителите има и жена, кръстена Графинята, която противно на името си не живее 
в дворец, а в малка селска къща. Графиня не харесвала името си и се притеснявала 
как ще звучи то като остарее.

От монтанско дори са записвали мъж с име Шкаф и жена с име Случка, но през 
последните години в селото са се родили 2‐3 бебета, които носели нормални имена. 
Тъй като в Меляне нямало никакъв поминък за по‐младите хора, местните се опитвали 
да развиват туризъм, използвайки странните си имена за привличане на туристи. 
Олга Асенова, която е пенсиониран служител в ЕСГРАОН‐ Монтана, разкрива, че е 
записвала и други необикновени имена като Плувкиня, Океан, Републикан, 
Ценцерушка, Дроздстой и Семка, пише "За жената".