Днес ще вдигнем най-после булото над принцесата. Защо е кръстена така?

Най-напред нека изясним няколко важни неща. Принцесата представлява филия хляб, намазана с кайма и запечена. Оригинална българска измишльотина. Никой от съседите ни няма подобно нещо, нито някоя от европейските култури се е сетила да направи подобно революционно творение. Там каймата и хляба винаги вървят отделно, не залепени един за друг. Корените на тази вкусотия обаче не са твърде дълбоки. Тя датира едва от средата на 60-те години, не е по-ранна, пише DarikNews.bg.

И въпреки някои опити за преписването на легендарен произход, как цар Иван Асен II нямал с какво да нахрани войската си, пък се появила някаква мома, която казала, че ако я направят принцеса, ще им покаже. И какво им показала? Взела хляб, кайма и направила храна. Много тъпа трябва да е била войската, след като е имала и хляб и кайма, пък не се е сетила да ги яде, а е стояла гладна. А и това с каймата е доста спорно по Иван Асеново време, понеже историята на каймата има съвсем друг път.

Принцесата е социалистическо ядене. И как няма да е, като тя всъщност пести каймата, като я намазва много по-тънко. И всъщност от каймата за половин кюфте, става една цяла принцеса. Как обаче да си обясним, че по времето на соца една храна носи такова царствено име-Принцеса. Принцеса на какво? На филиите, на закуските? И коя тогава е царицата, кой е царят? А и принцеса не в нашата традиция, много западно е. Тук дъщерите на царя се наричат княгини. Обърнете внимание как е преди 9 септември. Не само в царското семейство са такива титлите, но спомнете си и Райна княгиня. Това принцеса ни е чуждо.

Как така изведнъж през 60-те някой реши да кръщава храна по такъв очевидно несоциалистически начин? От Москва щяха да се сърдят много. Освен ако ние не пропускаме нещо от името, тоест името да е по-дълго. Част от него вече да е изпаднало. Нещо още да осветлим. По времето на соца храната се кръщаваше на културни достижения или топоними. Така например: бонбони „Амфора", „Тримонциум", „Тракия". Оставяме настрана „Родопчето", марципан „Люлин", морени „Черноморец" и подобни названия на закуски и храни. В Бургаския регион на яйцето и сиренето, омесени и запечени върху хляб се казва „Странджанка". По същата логика, по която са кръстени „Родопчето", марципана „Люлин", кашкавалът „Витоша". Регионално, но без задължително някаква директна връзка.

Взимаме този тип наименования, връщаме се в 60-те години и попадаме на откриването на Могиланската могила във Враца. Става дума за погребение на тракийска принцеса. Тук вече няма княгини и царици. Оправдано е името принцеса, защото е тракийска. Тракийска принцеса е чудесно наименование на храна, според законите на хранонаименуването по времето на соца.

Ето как закуската получава на напълно случаен принцип името тракийска принцеса. Но се получава едно леко объркване с това тракийска, понеже Враца не е в Тракия, по начина, по който го разбират повечето хора, в Балкана е, а и е твърде дълго - Тракийска принцеса. Така че по естествен път името се съкращава. Може да остане и само „Тракийка", както е при "Странджанка", но проблемът е , че вече съществува артикул баница „Тракийка".

Ето как от тракийската принцеса остава само принцесата. Това е тайната около наименованието на сандвича „Принцеса".