Според експерти много сериозен проблем в научните среди днес е т.нар. метазатластяване

"ПанЕвропа - България" представи доклада "не(?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ" за рисковите фактори за здравето и препоръки за намаляването на вредата от тях. Това стана в Националния пресклуб на БТА.

Президентът на "ПанЕвропа - България" Гергана Паси посочи, че в отговор на лавинообразните кризи, с които се научихме да живеем - здравна, социална, икономическа, политическа, като че ли здравната отстъпва на другите, които изискват спешни решения днес и сега, независимо дали ще говорим за войната в Украйна или за неспособността да създаваме правителства. Тя обаче допълни, че без здравната тема, всички други трудно могат да намерят разрешение, защото няма решение на големите кризи без здраво общество.

Докладът е съставен от екип от утвърдени експерти от сферата на науката и икономиката. Целта е да се проучи и обясни на разбираем език защо България е в черната статистика със страни с най-голям брой смъртни случаи от КОВИД-пандемията.

Според Паси вредните навици имат пандемичен мащаб. Това са навици, които са ясно изразени в българското общество и са свързани с нездравословното хранене, с прекомерната употреба на алкохол, с тютюнопушене и с дигитални зависимости. Специалистите се опитват да погледнат на тези проблеми през призмата на икономиката и да разберат каква цена плаща обществото, като не се справя с тях превантивно. Невъзможността да разрешим тези прболеми изисква нови форми на създаване на политически и икономически решения, свързани с намаляване на вредното им въздействие.

Тя отбеляза, че това е покана за разговор към всички заинтересовани - политици, бизнес, общество. Паси допълни, че организацията ще запознава с темата всеки министър на здравеопазването, независимо колко живот ще има правителството, в което е. Целта им е по този начин да поддържат темата гореща. Ще каним настоятелно бизнеса във всичките му разновидности да допринася за намаляването на вредите от тези рискови фактори, отбеляза още Паси.

Доц. Милена Георгиева, която е от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН, отбеляза, че в доклада голямо място се отделя на нездравословното хранене. По думите ѝ храната е мощен епигенетичен модулатор, тъй като е източник не само на необходимите елементи за поддържане на нашето тяло и енергия, но и на тези активни биомолекули, които могат да променят изявата на нашата генетика.

По думите ѝ основната цел на екипа е да опита да отговори чрез мултидисциплинарен поглед на въпроса защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави. Тя каза, че в КОВИД-пандемията повечето от хората, които загубиха живота си, бяха със съпътстващи хронични незаразни заболявания. По думите ѝ обаче това са заболявания, които днес могат да се контролират с промяна на начина на живот.

В доклада авторите се опитват да дадат отговор на въпроса за мерките и начините за намаляване на вредата от тези фактори, които влияят неблагоприятно върху здравето ни и правят това през светлината на молекулярната биология, генетика и епигенетика, на фармакология и токсикология, на психология и здравна икономика.

Един от рисковите фактори, посочен в документа, е затлъстяването. Според доц. Георгиева много сериозен проблем в научните среди днес е т.нар. метазатластяване. Това е важен поглед върху затластяването като комплексен проблем, който е в резултат на всички рискове фактори, които се разглеждат и в този доклад - заседнал начин на живот, нездравословно хранене, дигитални зависимости, вредни навици като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.

Екипът разглежда проблемите и през призмата на здравната икономика и как подобряването на здравето на човека се отразява и на икономическите разходи, на натоварването на медицинската система на обществото, дори на семейството.

Това, което постигаме с доклада, е да информираме за това какво е съдържанието на алкохол, какви са храните, какво е отношението на различните рискови фактори, за да може всеки информирано да направи избор за това как и по какъв начин да третира тялото си, каза още тя.

Според проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ-София, злоупотребата с алкохол несъмнено е огромен проблем. Той е една от причините за ножицата между мъжката и женската очаквана продължителност на живота в Източна Европа, допълни проф. Момеков.

Трябва да поговорим като общество дали алкохолът е цел на живота ни или по-скоро е един катализатор на добро настроение, каза той. Според него е въпрос на модулация на щастието да намерим начин да се забавляваме, без да си вредим - с по-малко алкохол можем да постигнем по-хубави резултати.

Психологът Детелина Стаменова говори за все по-сериозните проблеми с дигиталните устройства. Те не причиняват психични разстройства, но карат хората, които имат някакъв тип проблемни усещания в момента, да страдат по-силно, отбеляза тя. Тя посочи, че този проблем е особено актуален по отношение на децата. От големите и от тяхното поведение по отношение на създаваните у децата им навици за живот зависи как малките ще преминат във фазата на зрелостта си, допълни тя.

Проблемът с тези устройства е подобен на този с храната - както има "джънк" храна, така има и "джънк" свободно време, което все повече употребяваме, каза тя. Ние знаем, че ще има вредна храна, алкохол, екрани, въпросът е по какъв начин може да се помогне чрез регулации на обикновения гражданин да живее добре, каза Стаменова. Според нея работа на държавата и бизнеса е да създадат регулации или поне намаляване на нашето включване в мрежите.

Икономистът Аркади Шарков посочи, че състоянието на икономиката е пряко свързано с използването на различни по вид вредни стоки. Той допълни, че при предишната криза има пряка корелация между безработицата, ниския икономически ръст и употребата на тютюн и алкохолни изделия. Шарков представи изследване за пропуснатите ползи вследствие на тютюневи изделия за 2019 г., които са 4,4 млрд. лв. преки загуби за българската икономика. Това е около 3,8 - 3,9 процента от БВП, каза още той.