Всяка година близо 2000 деца постъпват в социалните домове. Половината от тях са бебета, изоставени още в родилното. България е последната страна от ЕС, в която още има домове за деца. Те са по-скоро наследство от миналото, отколкото потребност на обществото.

  В домовете децата се отглеждат в големи групи, в тях няма как да се създаде лична връзка между дете и конкретен възрастен. Това е изключително увреждащо. Грижата само за физическите потребности не е достатъчна за развитието на физически и психически здраво дете. Първите три години от живота са най-важните за неговото емоционално развитие.

  Домовете за бебета и деца до 3 г. са по-скоро болнични заведения. Там малките прекарват най-важните години от живота си в самота и изолация. Първите си 20 дни детето е затворено в изолатор (за да не зарази другите, ако е болно), в който някой влиза само да го нахрани и да му смени пелената. През другото време то е съвсем само, никой не му говори, не го гушка, не го успокоява. Затова и много често изоставените деца не плачат - знаят, че няма кой да ги чуе и че нищо няма да се промени. След мъчителните първи дни детето отива в отделението за бебета. Там заедно с още 15-20 бебета прекарва почти целия ден, защото няма кой да го разходи, да поиграе с него или да му почете приказка. За него се грижат сърцати хора, но те не са достатъчно на брой, за да създадат индивидуална емоционална връзка. Нямат физическата възможност да обърнат внимание на всяко бебе и се стараят най-вече да е сухо, нахранено, изкъпано и облечено.

  Причините за изоставянето на деца са много и различни, но водещи са бедността и липсата на подкрепа. Често обществото е склонно да обвинява майките, които се разделят с децата си, че са лоши и безотговорни. Но повярвайте, много малко са тези, които не искат да се грижат за детето си. В повечето случаи те са принудени да се разделят с него.

  Постоянно се сблъскваме с крайно бедни родители, които смятат, че давайки детето си за отглеждане в дом, то поне ще получи топла храна, дрехи и покрив. Неописуемо е отчаянието на хората, които се разделят с детето си, защото нямат средства да се грижат за него. В последните две години кризата си каза думата и отглеждането на дете става все по-голямо предизвикателство. Финансовата подкрепа на биологичното семейство ще ограничи изоставянията.

  Друга причина за изоставянето е раждането на дете с увреждане. Все още има лекари, които казват на родителите, че няма да могат да се справят, и ги убеждават да го оставят в специализирана институция с медицински персонал. Трябва да има много услуги за хората с увреждания, защото родители с такова дете трябва да са сигурни, че могат да се грижат за него и да му осигурят сигурна и безопасна среда. Липсата на развити социално-здравни услуги в подкрепа на семействата за деца с увреждане също е причина за изоставяне.

  Деца се изоставят от непълнолетни момичета, самотни майки, при нежелана бременност заради насилие или трафик. На държавата все още й липсва работещ модел за ранна кризисна интервенция на ниво родилно отделение.

  Във фондация "За нашите деца" работим да няма нито едно българче, което да започва живота си в социален дом. Само за 2010 г. помогнахме повече от 200 деца да останат при родителите си. Помагаме на майките и бащите да направят информиран избор. Не им даваме готови решения, а ги насърчаваме сами да стигнат до най-добрия изход за техния конкретен случай.

  Наши социални работници дежурят в родилните отделения. Ранната превенция е изключително важна, защото се избягват тежките последици за детето от живота в дом. Всеки месец , прекаран там, води до психическо и физическо изоставане в развитието на детето. Затова се стремим да не допуснем да се стига до раздяла между майката и бебето.

  Не целим обаче родители и дете да останат заедно на всяка цена. Понякога това е невъзможно заради психически заболявания на родителите, домашно насилие или друг нерешим проблем. Тогава търсим приемно семейство.